Моите форумни теми

Здравейте. Казвам се В., от София, ученик от 12 клас. Преди няколко месеца забелязах едно момиче от моя клас. Започнахме да излизаме, но не по срещи, ами с обща компания. Говорихме си често, имаше закачки, но най-важното, което ме привлече в нея беше начина по който ме гледаше. Сякаш и тя имаше нещо към мен. Има най-красивите очи и най-сладката усмивка. Излизахме насам натам, ходихме по дискотеки, но нищо съществено не се случваше. Времето минаваше, аз непрекъснято мислех за нея, но някяк си нямях смелост да я поканя да излезем. Не го направих и сега съжалявям много. Намеси се се и едно друго момче. Но то имаше смелост да я покани и го направи. Излизаха доста често, но развитие в взаимотношенията им няма. Това ми даваше надежда. Дойде и моя момент. Бяхме на дискотека, танцувахме, казах на момичето, че искам да поговорим. Алкохола си оказа влияние. И изведнъж останах без думи. Не бях притеснен, напротив. Но тя беше тази която вземаше приказка. Наговорих глупости, как много я харесвам, колко загубен съм бил, неща, които не се казват на едно момиче. Просто казано бях жалък в собствените си очи, вероятно и в нейните. Тя ми говореше неща, неща които не слушах, защото мислих само за очите и. Дори я целунах, отново глупава постъпка. От тогава съм доста тъжен, не знам какво да правя, непрекъснато мисля за нея, сещам се за начина по който ме гледаше и как леко казано се изложих. Съжалявам за това което направих, защото тя е специално момиче, което заслужаваше специален момент. Моля за съвети, как да се справя с тази ситуация, изгубил ли съм всякакъв шанс за връзка с нея? Не искам да я забравя, защото знам, че ако нещата се случат, мога да я направя най-щастливото момиче... Как да го направя възможно?