Напълно те разбирам..Досъщ е и моят проблем. Не намирам място като се замисля че той в деня на годишнината ни избра да бъде с приятели. На 17 съм, а той е студент на 500 км далеч от мен. Първата година постоянно си идваше не излизаше мн мн с приятели всичко при нас си беше мн добре но след година нещата се промениха несъзнателно. Както каза и ти на ден ми отделя 2 мин за разговор и 2 3 смс не повече, всяка вечер е с приятели.. Не издържах и му предложих да се разделим (постоянно се разделяхме и събирахме) той беше съгласен и ми каза че не иска да ме наранява повече и е по-добре да си е на свобода и отбеляза че той иска да си живее живота. Не знам и аз като теб какво да правя окончателно КРАЙ не сме си казали но той дори като е виновен не ме търси дори не ме успокоява, а аз го обичам ужасно много не знам какво да правя .. Знам че без няма да го но ще направя всичко по силите си за да е щастлив без мен .. щом избира живота а не мен значи чувства към мен няма и при теб е така .. Ако я имаше любовта щяха да изберат нас .. Повярвай ми съчуствам.
Просто човек като се ВЛЮБИ повярвай ми понякога дори не се съобразява с никой и нищо. За мен е много трудно да бъда и без него и с него като мисля че той е доста объркан ... Но в никакав случай немога да си представя че оставам без него. Много ми е трудноо никой неможе да ме разбере освен ако не го приживее..
Моите коментари