Почти никой не общува с него,защото е срамежлив . :) Няма много приятели в училище само 2-ма са ,с които общува а и тези двама са ми много добри приятели и за нещо на света няма да му кажат и затова не вярвам някой да му е казал . :) Мерси много за съветите,добри хора ! :)
Диляна Д. мерси за милите думи - за съжаление характера ми е проблема и то точно ,че не е слаб = крайна съм,инат съм,държа на своето и т.н. но не мога да разкажа цялата си история тук. Можеше да минеш и без "имаш много слаб характер и лапешко мислене, съжалявам че прочетох историята" да съм те карала на сила да ми четеш историята ? Да съм ти бутала главата в екрана,за да ми прочетеш историята ? Явно заглавието те е грабнало,че си я прочела и ти си била лапе и като виждам не се опитваш да разбереш хората ,а нападаш . Хахах мерси ,очарована съм .
Всеки има право на живот,Сара ! Само Бог го дава и само той може да го отнеме ! Кои сме ние,че да раздаваме смърт ? Окей може да го дам на ветеринар,но и дума да не става ,че смъртта е решение на проблема !! Тази болест е открита преди една година ! Дори не може да сме 100% сигурни,че може да засегне здравия организъм на човека ! Да кажем ,че приспят моето зайче и след 2 години открият лечение ,тогава главата в стената ли да си бия ,че съм дала да му отнемат живота ? Представи си ,че детето ти се ражда с болно (не дай си боже ,на никого не го пожелавам) и ти би ли го убила затова ,че е болно ? Почти никой не разбира какво искам да кажа,благодаря Ви за съветите ,но предпочитам сама да взема решение...
Сара ,родителите ми са достатъчно здравомислещи относно моя живот и това как да ме отгледат ,но мислят и за зайчето ,защото и то е живо същество - ако го дадем на клиниката да се "грижи" за него то те или ще го приспят или ще го дадат на нов зоомагазин без да казват ,че е болно ,а аз няма как да го дам и не искам и да си помислям ,че други хора ще се грижат за моето зайче ,но благодаря ти за съвета...
Разбирам родителите си !!! Те разбират и мен също ,но както казва "Една жена на 50" вие бихте ли оставили детето си ,защото е родено болничко ? :( Разбирам и вас ,че е опасно за мен и за него ,но баща ми и майка и аз четем всеки ден за тая болест не е като да не се интересуваме и да сме го оставили.... просто го обожавам и никога ама никога не бих го заменила,защото мечтаех за него от както се помня,разбирате ли ? Най-накрая го имам и си представях Коледата ни заедно и как ще му купя нещо хубаво за рождения му ден :(( и не мога просто ,съжалявам
Моите коментари