Нямате никакво право да ме съдите, защото незнаете през какво минавам. Бащата на бебето не го иска, аз току-що съм завършила училище, нямам работа, нямам пари, а не мога да оставя детето цял живот на гърба на родителите ми, не мислите ли?! Когато казвам, че ще правя аборт, не мисля само за себе си - НИКОГА не бих обрекла детето си на мизерия, бедност и немотия. Че кой родител би го направил?! Знаете ли какво е всяка вечер да седите, да галите корема си, в който знаете, че живее вашето бебенце, да гледате в тъмното и да знаете, че скоро ще го убиете?! Постоянно плача и се питам дали щеше да бъде момиче или момче, как щеше да изглежда.. просто нямам възможност да го задържа. Така че, ако обичате, без повече подобни коментари, които, повярвайте ми, усилват и без това огромната ми болка.
Моите коментари