Трябва да бъдем силни, очевидно това е единствения начин, за да се оправим. Трябва да го направим заради себе си и близките хора, които ни обичат. Очевидно, колкото и да не ми се иска да е така, този човек ( и всички като него) не е съумял да ме оцени, явно не ме обича така, както аз искам. Трябва да се отърся и да мисля за себе си (и всички в моето положение). Трудно ми е да го направя, но се надявам, че като си го повтарям ще успея в един момент да го приема и да се оправя.
Лошото е, че знам, че няма на какво да се надявам, но... не спирам да мисля за това. Всяка вечер сънувам, че се събираме и като се събудя и разбера, че е само сън ми става още по-тежко.
До Емо.
Аз направих каквото можах за моята връзка, другото не зависи от мен. Но ти можеш да промениш нещата щом казваш, че обичаш приятелката си. Когато любовта е споделена всичко може да се преодолее. Ти искаш тя да немари по-добър, но може би тя иска само теб. Ами ако не намери такъв човек или открие човек, с когото няма да е щастлива и наполовина колкото с теб. Замисли се върху тези неща и ако искаш да си с нея и я обичаш действай докато е време. Не оставяй любовта. Ако можех да оправя нещата при мен, повярвай ми, щях да го направя... Ти можеш в твоята връзка.
Моите коментари