Ауу ужасно... Аз съм прощавала изневяра, но това беше , защото на мен ми бяха простени няколко... ама това беше когато бях малка и ходих 4 години с едно момче .. както и да е .. имах предвид,че аз едва ли не не съм се била наживяла , но пък ти голямо момче си ... разбирам да си на 17 да ти се е**т к*рви,ама имаш сериозен човек до себе си и да го нараниш по този начин е ужасно... и дори и в написаното горе да казваш, че я обичаш и държиш на нея аз не го вярвам... ти продължаваш да мислиш и описваш проститутката , която била много яка... защо не се замислиш какво обичаш в приятелката си .. задай си го този въпрос и сам дай на себе си отговор дали я обичаш..а ако си с нея само, защото си свикнал няма смисул ти отново ще го направиш и това, че е било на пияна глава изобщо не е оправдание.. даже бих приела изневяра ,когато си се запознал с някоя и си я харесал по някъв начин ..а не това със задоволяването на животинския инстинкт.. не сме животни и всички имаме чувства... ако държеше на приятелката си ти вместо да дадеш тия пари на проститутка щеше да й купиш нещо или да я заведеш на вечеря , но за мен е ясно че на теб още ти се живее така че наживей се и ако тя все още е свободна тогава се върни при нея защото аз мисля че никой не трябва да бъд нараняван по този начин
толкова тъжно ми става, когато чета историите тук .. :( как може все на свестни момичета да се падат такива ... колкото и да го обичаш , уважението към себе си слагай на пурво място, защото дори да продължиш с него или с който и друг, ако ти самата не се уважаваш няма да получиш уважение и от човека до теб ... в цялата тая работа има едно прекрасно нещо- сега си в положение в което можеш да му изкараш червата през гъза (съжалявам за грубия израз), обаче , ако държи на теб ще ти се моли и реве много много ... така че нека и него го боли.. е ако се разкае много незнам дали ще се промени, но пък защо трябва да живееш в страх,ако ли пък не му пука и не се чувства гадно от това,което е направил всичко е ясно... успен.. и поставяй себе си на първо място :)
Благодаря за мнението и аз мисля така, но все още живея в миналото, което беше перфектно и знам, че няма да се върне, но надеждата умира последна... (всъщност почти умря вече..)
Аз имам същия проблем само че с 2 разлики- аз съм булгарка той е циганин и че съм на 21... след всички караници с нашите в крайна сметка стигнахме до там, че не сме се чували от вече 2-3 месеца.. само че аз съм с него от година и 4 месеца и живея с него ... най-лошото е че май започвам да осъзнавам за колко неща родителите ми са били прави.. просто различните етноси имат различна култура, различни разбирания почти за всичко и това,че в началото всичк,за което сте си говорили и двамата сте били на едно мнение,а с времето нещата се променят.. и когато кажеш ама ти преди нали каза.. и той казва то това беше преди .... Не казвам, че при теб ще стане същото-разни хора,разни идеали= просто не бързай да се караш със семейството си преди наистина да си разбрала какъв е този човек,защото след няколко години съжителство всичко се променя... :)
Моите коментари