Моите коментари

А може би не са устроени така!? Дали е вярно това изявление - незнам, но като се разхвърля из този форум забелязвам, че "проблемите" и раздорите и "бозата" е хаарактерна и за двата пола. Всъщност мисля, че не са виновни хората в случая, а отношението към самата връзка. Зная, че всяка връзка е непрестанно предизвикателство. Всяка връзка се проваля, ако си се въвлякъл в тях по неправилна причина. Повечето хора влизат в любовни отношения, гледайки какво могат да получат от тях, вместо какво могат да допринесат в тях. Много е романтично да кажеш, че си бил „едно нищо" до момента, в който се е появил изключителният партньор, но това не е истина. Даже по-лошо - то упраж­нява невероятен натиск върху другия да бъде едно или друго нещо, което не е. Ако се погледне по-дълбоко: В желанието си да не те разочарова, тя (той) се опитва с всички сили да бъде и да прави това, което искаш, до предела на своите възможности. Оттам нататък тя (той) вече не може да изпълни представата ти за нея (него). Не може повече да изпълнява ролята, която й (му) е назначена. Натрупва се негодувание. Следва яд. Най-накрая, за да се спаси (и за да спаси връзката), изключителният партньор започва да изисква отново своето истинско Аз, държейки се в съответствие с това Коя Е Тя Наистина (или Кой Е Той Наистина). Горе-долу по това време ти казваш, че „тя наистина се е променила" (или „той наистина се е променил"). Много е романтично да кажеш, че сега, когато изключителната особа е влязла в живота ти, се чувстваш допълнен. Но предназначението на взаимоотношенията е не да имаш някой, който може да те допълни, а да имаш някой, с който да можеш да споделиш пълнотата си. Проблемът е толкова основен, толкова прост и в същото време толкова трагично неразбран: най-грандиозната ти мечта, най-висшата ти идея и най-съкровената ти надежда са се отнасяли до любимия ти друг човек вместо до любимия ти Тебе, Тестът за взаимоотношенията ти е бил колко добре другият е посрещнал твоите очаквания и колко добре ти си посрещнал нейните (или неговите). Но единственият сигурен тест е колко добре ти си посрещнал своите. Взаимоотношенията са свещени, защото осигуряват най-голямата житейска възможност (единствената възможност) да сътвориш и създадеш изживяването на най-висшата си концепция за Себе Си. Взаимоотношенията се провалят, когато ги виждаш като най-голямата житейска възможност да сътвориш и създадеш изживяването на най-висшата си концепция за някой друг. Нека всеки човек в отношенията да се тревожи за Себе Си - какво е, какво прави, какво има, какво търси, сътворява, изживява и тогава всички взаимоотношения вели­колепно ще изпълняват предназначението си и ще служат на участниците! Нека всеки човек в отношенията да се тревожи не за другия, а само, само, само за Себе Си. Това изглежда като странно учение, защото си нау­чен, че в най-висшата форма на взаимоотношение с някого, човек се тревожи единствено за другия. Аз пък ти казвам: съсредоточаването ти върху другия, фикс идеята ти за него е това, което причинява провала в отношенията. Какво е другият? Какво прави? Какво има? Какво казва? Желае? Изисква? Какво мисли? Очаква? Планува? ... - Това ти изглежда радикално, но е е, ако го погледнеш внимателно. Ако не можеш да обичаш Себе Си, не можеш да обичаш другиго. Много хора правят грешката да търсят обичта към Себе Си чрез обичта към друг. Естествено те не разбират, че го правят - то не е съзнателно усилие. То е онова, което става в главата им. Дълбоко в главата. В мястото, което наричате подсъзнание. Те си мислят: „Само да мога да обичам другите, и те ще ме обичат мен. Тогава ще съм способен да бъда обичан и ще мога и аз да обичам себе си". Обратното на това е, че толкова много хора се мразят, защото чувстват, че никой друг не ги обича. Това е болест (когато хората наистина са „болни от любов"), защото истината е, че други хора действително ги обичат, но то за тях няма значение. Колкото и хора да изразят любовта си към тях, няма да им е достатъчно. Първо, те не ти вярват. Мислят, че искаш да ги мани­пулираш, опитвайки се да получиш нещо. (Как може да ги обичаш заради това, което са? Не. Трябва да има някаква грешка. Трябва да искаш нещо. Какво искаш?) Те седят и се опитват да разберат как може всъщност някой да ги обича. Не ти вярват и се впускат да те карат да им го докажеш. Трябва да докажеш, че ги обичаш. За да го направиш, може да те помолят да започнеш да променяш поведението си. Второ, ако достигнат до момент, в който могат да ти повярват, че ги обичаш, те веднага започват да се притесня­ват колко дълго ще могат да задържат любовта ти. И за да задържат любоват ти, започват да променят собственото си поведение. Така двама души буквално изгубват себе си във връз­ката си. Влизат в нея с надеждата да намерят себе си, а вместо това изгубват себе си. Това изгубване на себе си в една връзка е главната причина за горчивината у подобни двойки. Двама души се събират като партньори, надявайки се, че цялото ще е по-голямо от сбора на отделните части, само за да разберат впоследствие, че то е по-малко. Те се чув­стват по-малко, отколкото са се чувствали, когато са били сами. По-малко способни, по-малко можещи, по-малко въз­буждащи, по-малко привлекателни, по-малко радостни, по-малко задоволени. Това е, защото те са по-малко. Отказали са се в голя­ма степен от онова, което са, за да могат да бъдат и да оста­нат във връзката. Следователно първата ти връзка би трябвало да бъде със Себе Си. Най-напред трябва да се научиш да почиташ, цениш и обичаш Себе Си. Най-напред трябва да видиш Себе Си като достоен, преди да можеш да видиш друг като достоен. Най-напред трябва да видиш Себе Си като благословен, преди да можеш да видиш друг като благословен. Най-напред трябва да опознаеш Себе Си като свят, преди да можеш да потвърдиш святостта на друг. Ако поставиш каруцата пред коня (както повечето религии те карат да сториш) и потвърдиш святостта на друг, преди да си потвърдил своята, един ден ще изпиташ негодувание. Ако има едно нещо, което никой от нас не може да търпи, то е някой друг да бъде по-свят от нас. И въпреки това религиите ни ни насилват да наричаме другите по-святи от себе си. Вие така и правим ... за известно време. А след това ги разпъваме. ... Но накрая човек се учи да обича без болка, без нараняване. Това е безрезервната любов. Не че няма очаквания, но те не са най важното. Много приказки..., и мисля че не е виновно Момчето, или Момичето, че се държи така. Може да е възпитанието, може свтът в който живеем, може кривите общоприети разбирания, може и нещо друго, но да се каже "Мъжете така са устроени" ми звучи много лесно и се премахва всяка отговорност от самия човек и неговите разбирания. И мисля, че знам какво говоря, защото обичах толкова силно, толкова много,поставях Нея пред всичко, важно ми беше какво желае Тя, какво иска, какво очаква Тя. Аз изгубих себе си тотално. Може и това да значи истинската Любов за някой, но почвам да усещам, че нещо не е наред. Особенно след година като бях зарязан, нежно но твърдо. Може би го е правила за мое добро, незнам. И аз можех само да си взема, и продължавам да си вземам поуки. За самия себе си и за отношенията с другите хора. И знам, че мога да обичам много. И винаги. И знам, че мога. Но трябва да се премине през такива моменти, те са част от растежа, растя вече 30-тина години, и има още много да помъдрявам.