Всъщност, мисля по същия начин, но не можех да го приема, а сега когато го чувам от други хора, е по добре, защото изказват истинско мнение, а не просто да ме утешат... И други пъти се е стигало до тук.Продължавала съм така е, но все пак ми е писнало от безсънни нощи със сълзи, и от хора който не ме желаят, аз на сила нищо няма да постигна. Колкото и да го обичам ще го пусна, просто ви благодаря за мнението, трябва някой да ми поотвори очите. :)
Много ти благодаря за думите, ама какво да направя да отида в неговия град, да си намеря квартира, и да живея там сама, и да работя. Опитвах се да я променя по всякакви начини, но той дори не иска да направи компромиса да седи на квартира и си е решил 100% за общежитие.Заслужава си, искам да си заслужава, обясних му всичко,но явно за него съм просто приоритет в живота и то не на едно от първите места :( а уж ме обича.... Сърцето ми вече е почти разбито... :/
Моите коментари