И аз съм попадала в същата ситуация, и аз бях на 16 тогава, но за щастие имах идна приятелка, която винаги беше до мен и не ми даваше да плача, излизах ми забавлявах ме се, аз пак си го обичах, но на пук си хванах друг и когото видя че съм щастлива и без него той плака за мен.сега ми и съпруг и си имаме и дете.миличка жвей си усмихвай се защото няма смисъл от сълзи не ги заслужават.успех:)
Аз мисля, че не трябваше да потчертаваш от какъв произход е защото всеки на това набляга, ако наиснина все още се обичате щи намерите решение, за всичко. успех:)
Моите коментари