Така е.Прав сте ,че нямам достойнство.Изгубих се го заради него.Затънах и с двата крака,унижих се до краен предел..Но всичко това,защото го обичам прекалено. :'( А да се виждаме само заради секс му отказах, все пак са ми останали някакви принципи, макар че ми е адски тежко,не спирам да мисля за него ,липсва ми болезнено много и всеки ден плача,че съм го изгубила завинаги :'( :'( :-( ;-( ;-(
Здравей.историята продължава.. все още не мога да се възстановя..цял месец не съм яла като хората, отслабнах,пропуших..продължавам да му пиша смси...дори и тои да ми казва,че няма смисъл от тях,че съм затворена страница за него ,че не ме иска вече..че съжалявал че се запознал с мен..но аз му казах ,въпреки всичко това ,че не ме иска аз няма да се откажа от него докато го обичам... и уж не ме иска пък последно като говорихме вчера ми каза,чу.иска да се виждаме само за секс и нищо повече..а нали уж бях затворена страница...объркана съм и не знам сигурно ще се съглася да се виждам с него само заради секса,за да мога да имам допир до него,макар чя знам ..ще страдам отново..,но и в момента страдам. .с всяка изминала минута обичта ми става по-голяма..нищо не се променя..,за да мога да го забравя.той е като наркотик за мен и не мога да се откажа от него :-( :'(
Вече съм се принизинила и унизила до краен предел пред него ,макар че ми каза че нямал да позволи да се унижавам.Но това вече е свършен факт.Достойнството ми е смачкано :-(
Скоро няма да мога да се усмихна.Сърцето ми е адски свито ,душата ме боли.Не мога да дишам чак от мъка.Много съм се привързала към този човек и затова толкова трудно го преживявам.А в началото ми беше малко безраличен..Каква ирония..Сега аз съм му безразличната :-(
Наистина трябва да се успокоя, но как?! :-( Каза ми ,че щи си помисли дали да ми даде още един шанс ,но не обещавал нищо.Просто знам ,че това беше края и не мога да си намеря място от нерви и притеснение :'( Днес едва не припаднах с доближени граници на кръвното. Как да го накарам да пробваме още един път? Казала съм му милион хубави неща ,а имам чувството че нищо не му трепва и е станал безразличен към мен.Остава ми малка надежда, че греша в преценката си.
Благодаря за отговора.Найстина проблема е в мен. Не исках да го изгубя ,а с държанието си го отблъснах от себе се.Вчера говорихме.След двеста смса и 100 повиквания,накрая ми вдигна говорехме почти два часа,казахме си много неща. Каза ми че когато се променя напълно и види че найстина е така ,а не само за ден за два и после пак същата история,тогава мога да бъда пак с него.Иска да сме само приятели, но как да бъдеш приятел с човек ,когото обичаш ? :-( Съсипах и си се и съсипвам самичка.Три дена не съм яла ,не съм спала..Направо не знам как издържах и работния ден,в това мое състояние :-(
Моите коментари