СЕГА мисля че ми дължиш извинение. Аз не съм от онези разглезени деца които ти най вероятно виждаш в ежедневието си. И не съм тези които се ебат с всеки срещнат. Даже не, че е твоя работа , но съм девствена. И аз съм дете на разведени родители. Знаеш ли какъв стрес е!!!! Единият ти казва, че те обича повече, а другия още повече. И чуваш най различни версии на все едни и същи исзторий. И се чудиш на кого да вярваш. Ти не ме познаваш. А вече си изгради мнение за мен. Вземи моите букви. Моето име. Спъвай се по всеки камък по които и аз съм се спъвала и тогава кажи, че имам хубав живот. Понякога си казвам по добре и двамата ми родители да са мъртви отколкото да съм свидетел на всичко това.
Повярвай ми няма за какво да ми завиждаш. Пък и не мисля, че знам толкова много. Тези няколко изречения според мен са много кратки за да опишат как се чувствам.
Моите коментари