Днес я срещнах случайно.. Като ме видя започна да се забързва, казах и да постои 5 минути да я видя кво прави къде ходи... Разбира се опитах се да наведя разговора по темата за нас, на което тя категорично ми каза да не храня никакви надежди вече. Попитах я има ли друг, на което тя отговори, че това не е моя работа и не трябва да я питам такива въпроси. Вчера разглеждах хронологията от Скайп и Вайбър с нея и какви неща прочетох, като ги сравних със студеното и безразлично поведение спрямо мен днес направо ми се догади. Имах някакви надежди, че нещата могат да се подредят дори след време- седмица,две-месец-два-три.. но днес като я видях колко е охладняла и как гадно се държи с мен и го сравних с нещата, които сме си казали/писали/споделили преди 2-3-4 месеца и разбрах, че с това момиче никога няма нищо повече да имам. Изтрих и номера, вайбър, скайп.. блокирах я от всякъде, колкото и да ми е мъчно осъзнах, че може би това е единствения вариант да спра да мисля за нея или поне не толкова много. Да спра да я следя и да спра да се чудя какво да и напиша или какво да и кажа като и се обадя - сега поне и нямам никакви координати така че една тревога по-малко.. Дано наистина си взема правилните поуки от цялата тази история и въпреки, че в момента не мога да повярвам, дано срещна по-голяма любов от тази! Възможно по-скоро надявам се.
Приемам, че може и да е така. Но дали бях обичан истински - според мен да! Тя бе жената, която за пръв път прие родителите ми и не се притесняваше от тях. Грижеше се за мен, за най-дребните неща. Готвеше ми, мислеше за мен, грижеше се за най-малките неща, които преди нея никоя друга не се сещаше. Опозна ме перфектно, така както майка ми не ме познава, а то за толкова кратко време. Знаеше ми всички слаби и силни страни, които и аз знаех. Научи най-съкровените ми тайни и въпреки това ме обожаваше и си личеше! За това не мога да приема, че не ме е обичала истински. А когато скъса с мен ми сподели много силни истини, които аз сам знаех, но не исках да си ги призная за себе си. Там е проблема и за това съм толкова объркан. Тъй като силно вярвам, че всичко в този живот се връща рано или късно, започвам да се замислям дали на мен не ми се връща това, че аз я откъснах от стария приятел и сега съдбата ми го връща под същата форма?
Моите коментари