Сигурна съм, че има хора с много много по-големи и страшни проблеми от моя.Убедена съм. Осъзнавам си проблема,но от тук нататък какво следва - да приема факта и да продължа да страня, винаги е било.Просто сега съм в една много по-задълбочена фаза. Истината е,че искам промяна, но няма волята, а и не знам как за такава...
Благодаря за съвета!! Лошото е, че и аз съм като твоите познати. Депресията и мислите, че нищо не става от мен са винаги с мен.Да, факт е,че тези редове са писани след няколко чашки. НО от около половин година не виждам смисъл в живота си, контактите ми с хора са ограничени, да не кажа, че никакви ги няма. Просто не знам как да общувам, не ми идват идеи за разговор... Изразът _ "Уникално си тъп, Саше" е тука важи с пълна сила. Понякога седя и гледам хората, и си мисля,колко е хубаво да водиш нормален разговор, да се смеете и т.н. Напълно нормални неща...
Какво самосъжаление лъха, като мижитурка........
Моите коментари