Съболезнования за баща ти. Аз на 12 годишна възраст изгубих най-близкия си човек и до днес са малко вечерите ,в които не си мисля за нея. От тогава започнах да пуша ,станах затворена...и нищо хубаво не последва. Сега нямам много приятели,пийвам си сама стабилно количество вино всяка вечер , но това не е траен убиец на болката. Отдели се от всичко за известно време и си мисли. За живота , за спомените и за баща ти. След това се стегни и си стъпи на краката ,защото животът ти продължава и баща ти не и искал да свършиш до леглото с бутилката и хапчета в ръка :)
Моите коментари