На 23 г. - това е най-прекрасната възраст. Възраст, в която си изпълнен с енергия и не знаеш накъде да я насочиш. Възраст, в която вече не си дете, но носиш още детското в себе си, възраст, в която мечтите се сбъдват - ако си достатъчно упорит, възраст, в която влизаш в света на възрастните и не знаеш какво да правиш. Направи си нова прическа, купи си нови дрехи, погледни се отстрани. Харесай се! Виж се какъв искаш да бъдеш след 10 години. Начертай си план. Истинската ни задача, не е самоцелна - любов, секс, пари или внимание. Истинската ни задача е пътя, по който ще стигнем, за да получим тези неща, а той зависи от нас. Бъди полезен за себе си и околните, времето много бързо минава, не го пилей в самосъжаление. "Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му" Успех:-)
Здравей Джесика,
бих искала да мога да ти дам съвет, как да постъпиш с майка си, за да избегнеш по-нататък огорчението си от нея. За съжаление такъв съвет не би бил правилен. Ти сама трябва да прецениш, но може би заръката на адвоката, да се откажеш от наследството й е основателна.
Моето наблюдение е, че човек не се променя просто така. Трябва да има или много силно желние за това и да осъзнава грешките си, но дори тогава като е свикнал да живее по един начин и му харесва, трудно би се променил.
Знам за няколко случая, в които майката не поема отговорност към детето си. В единият дори освен, че дъщеря й трябва да плаща кредитите, сметките, заемите към други хора, се налага да издържа и мъжа на майка си, който също не работи.
За съжаление човек не може да избира родителите си, но може да избира човека, с който да сподели живота си. Радвам се, че такъв при теб има, на когото можеш да разчиташ.
Има много безотговорни хора, които в крайна сметка сами ще трябва да платят за грешките си, както всички ние.
Не се отчайвай и продължавайте уверено напред
Успех!
Ива Ангелова
Моите коментари