Мълчанието невинаги е злато

  • 16.02.19 12:16#1mihaelapetrovamihaelapetrovaРегистрация: 16.02.19Град: ДобричОтговори: -Мълчанието невинаги е златоНито е хубаво да си прекалено мълчалив, нито е хубаво да си прекалено бъбрив. И в единия и в другия случай може само човек да си изиграе лоша шега, защото ако си прекалено мълчалив и обичаш тишината си готов да понесеш и най-големите обиди, само за да ти е тихо, готов си да пренебрегнеш с мълчание проблемите, да отгръщаш нови и нови страници без да има нужда, само за да има тишина. В тези случай мълчанието не е злато, защото може да се превърнеш в някаква мълчалива мижитурка, която само за тишината да е готова на всичко. Понякога мълчаливите са алчни, затова това може да е лошата шега.

    Но понякога мълчанието е злато. Да си мълчиш не означава винаги да не проронваш нито дума, в буквалния смисъл, ами означава да не обиждаш, да не нагрубяваш, да не използваш думите си в нахалство. Да си мълчиш означава да не си клюкар, да не казваш нещо за което след това ще съжаляваш. И това да си бъбрив може да ти изиграе лоша шега - и в час, и пред непознати хора, у които първичното може да предизвика чувството, че ти не млъкваш, че си нахален и т.н. Така, че е по-добре мълчанието да е злато в определените моменти, когато се налага, на не винаги да се доверяваме на мълчанието, или на това да подлудяваме всички с бъбривостта си.

    „Мълчанието е злато” –казват старите хора. По-добре е да се говори малко, но на място, а думите да “тежат” със смисъла си, отколкото да се бъбрят неуморно несъществени неща.
    ОтговорОтговор с цитат