Паметта е чудо на човешката биология и същност на целия човешки живот. Това е толкова сложен процес, че досега нито един учен не е могъл да го разбере или обясни.
Тъй като е физиолигически процес на съхраняване и търсене на информация, паметта изобщо не е съвършена, и затова е уязвима към определени деструктивни сили.
Те могат да бъдат както вътрешни, така и външни и могат да влияят върху различни участъци от паметта – дълготрайната и краткотрайната, както и върху сензорната.
Най-големият убиец на паметта е пушенето. Пушачите на средна и по-зряла възраст имат намаляване на паметта. При тях често вляе и факторът, че повечето пушачи са с намалена двигателна активност.
Не може обаче да не се отбележи, че никотинът подобрява работата на краткотрайната памет, но за много кратък период от време. Този период отминава бързо и може да е една от причините за нервен срив.
Недохранването е вторият убиец на паметта. Ако мозъкът не получава достатъчно гориво, т.е. глюкоза, той не може да функционира добре. Когато дълги часове оставяме организма си без храна, това води до изключтелно големи проблеми с паметта.
Херпесът не е от факторите, които ще ви накарат да забравите къде сте оставили ключа за колата. Но херпесът на енцефалита, което е възпаление на мозъка, е една от най-сериозните инфекции на нервната система.
Това е много рядко заболяване и вирусът застига човек, като си проправя път през нервните окончания на лицето му. Стресовите ситуации директно откъсват парчета от паметта и ги запращат в неизвестни дебри на подсъзнанието.
Колкото и да е странно, хипнозата също уврежда паметта. Често се случва, че въпреки че хипнотизаторът е казал вълшебните думи: „няма да помните нищо, като се събудите”. Това води до изкривяване на цели участъци от паметта.
