Всяка жена мечтае за онзи съдбовен ден в живота си, в който ще облече бялата булчинска рокля, за да отрони свето "Да" на любимия си мъж.
През вековете булчинският тоалет е претърпял какви ли не промени. Например, пред ХV век е било прието жената да не носи сватбена рокля, каквато я познаваме в наши дни, а да се венчае просто в най-новия си или любим тоалет.
В епохата на Ренесанса към тоалета на булката били добавяни необичайни и интересни идеи като островърхи шапки или възглавничка под дрехите, имитираща бременност.
По едно време през Ренесанса жените започнали да се омъжват с тоалет или рокля в червено. Но църквата се намесила и бързо отхвърлила този цвят.
Като цяло жените предпочитали пъстрите сватбени одежди, тъй като бялото все още не било обичаен избор. Например през епохата на барока, златистото и жълтото били символ на чистота и целомъдрие.
С течение на годините се появили сватбените рокли дантели и с пищни ръкави, украсени с бродерии и кокетни панделки. През XVII век актуалният булчински звят бил розовият и кораловият, а един век по-късно - нежносиньо и светлозелено.
Бялата рокля навлиза и се настанява трайно в сватбената мода с настъпването на XX век. Според модните историци снежно-бялото станало популярно благодарение на античните мраморни статуи, които били открити при разкопки по гръцките острови и Помпей.
През 20-те и 30-те години на миналия век Коко Шанел налага модата на булчинските рокли с дълги ръкави. Двайсет години по-късно Кристиан Диор връща на мода корсетите. А след още десет година булките вече се омъжват и с рокли над коленете.
Модерната булка до такава степен се различава от предците си, че в съвремието хит в църквата се превърна костюмът с панталон.
На сватбения тоалет на булката влияят и традициите. По стара традиция в Япония булката сменя три костюма - пъстро кимоно (учикаке), цветна рокля и специално бяло кимоно (широмуко).
