По времето на Ренесанса в Италия се е смятало, че една жена е красива, ако челото й е високо. Затова италианските аристократки обръсвали своята коса над челото си.
В Англия през осемнадесети век перуките са достигали до над един метър височина. Те били посипвани с брашно, за да са по-бели, и били украсявани с препарирани птици и модели на кораби.
Когато се появила модата на живите цветя, в перуките се вграждали малки бутилчици вода, за да поддържат цветята свежи. Още по-екстравагантни били перуките, към които били закрепени клетки с живи птици.
За да не се разпадат перуките, те се мажели с мазнини, и това привличало към тях гризачи. Модата на перуките отминала през 1795 година, когато данъкът върху пудра за коса превърнал притежанието на перука в скъпо удоволствие.
Гърците по времето на Александър Велики обожавали светлите коси. Мъжете и жените обезцветявали косата си с вар, разтворена във вода, и получавали рижав нюанс.
През 1400 година преди новата ера египетските жени са имали странна мода – те носели върху главите си голям конус от ароматни мазнини. Конусът бил на главата по цял ден, той се стичал на капки по тялото, като му придавал блясък и го напоявал с аромат.
В древен Египет голата глава се смятала за еталон за женска красота. Египтянките отстранявали всяко косъмче от косата си с помощта на специални инструменти.
През осемнадесети век в Англия били модерни прекалено тесните мъжки панталони. За да ги обуе, мъжът разтеглял панталоните със специални инструменти и буквално скачал в тях.
Индианките от племето сан-блас смятат, че са по-красиви, ако носът им е възможно по-дълъг. За да увеличат оптически носа си, те рисуват върху него дълги черни линии.
