Дали заради многото проблеми, с които се сблъскваме или заради забързаното ни ежедневие, напоследък романтиката съвсем е изчезнала. Не е ли жалко, че дори и най-малък и нищожен романтичен жест вече ни се струва като нещо невъзможно или дори, в по-лошия случай, като нещо, което вече ни кара да се чувстваме неудобно. Сякаш всичко останало придоби много по-голяма важност.
В отношенията между двама души, най-важната част е обичта, поне през първите години. Тогава, когато я има лудата страст по между им и когато всичко е толкова прекрасно, тогава когато не можеш да дишаш без любимия. Дори в този период романтиката се ската някъде и не желае да се покаже.
Все се обсъжда, че жената трябва да е по-активна, после пък се коментира, че мъжът вече не бил достатъчно мъж. До толкова ли сме убедени, че разбираме от всичко и самите ние сме идеални, че взехме да квалифицираме хората и какво значи „Той не е достатъчно мъж...”, особено от устата на жена?
Май липсата на романтика идва от това, че жените започнаха да приличат повече на мъже от самите мъже. Отиде си някъде образът на нежната и блага жена, която е описвана в разказите и романите от българските писатели. Нейната свенливост и чистота се превърнаха в грубост и агресивност. Сега е по-модерно да си лошо момиче, да нямаш нужда от романтика и нежност.
А мъжете – нима и те загубиха романтичните си усещания? Докъде сме я докарали ако в днешно време се налага да напомниш на любимия, че трябва да ти подари цвете. И дори нещо повече ти му напомняш, че днес имаш празник и един толкова елементарен жест ще те накара да се почувстваш специална.
Ами то ще се окаже, че момичетата вече трябва да са лоши момичета, а момчетата – лоши момчета. И по-странното е, че нито мъжете харесват груби жени, държащи се като каруцари, нито пък жените са фенки на мъже, които се отнасят с тях като с вещи.
Как тогава стана така, че всичко романтично изчезна и се ската, а на показ са само онези не особено любими и харесвани груби изрази на чувства, които са далеч от романтиката.
Ако започнем да говорим и за липсата на ценности това ще завърти една безкрайна въртележка, в която участват всички чувства между хората. А от нея са изпаднали онези, които наричаме добри, останали са само най-силните – тези които здраво са се вкопчили в нас и често квалифицираме като лоши.
Кой е виновен и защо стана така, са въпроси, на които няма да получим отговор, защото обикновено единият пол обвинява другия и обратно. А през това време романтиката, ценностите и всичко, на което сме били учени и възпитавани до сега, тихо и кротко се прибират от сцената и оставят място на грубата и не толкова симпатична действителност.
Но пък в крайна сметка, нали ние сме онези, които решиха, че искат да е така. Във време на революции, не е добре да се замислим за още една промяна. Започнете с цвете и усмивка.
