Ние хората сме свикнали да оценяваме повече онова, което го няма. Искам да ви разкажа една друга човешка история. На едно младо момиче със стар дух, което побира прекомерно количество доброта и мъдрост в себе си, и иска единствено възможност да ги сподели със света.
Затова днес ще ви разкажа за Даниела Червенакова, защото мисля, че светът трябва да чува имената на хората, които внасят мир в него. Пък и съм убедена, че ще я обикнете ако ми позволите да ви разкажа за нея.
Даниела е психолог. Смея да твърдя, един от най-добрите психолози, които познавам, а аз вирея в среда, пълна главно с учители и психолози. Даниела не е Мадлен Алгафари. Тя няма издадени книги. Не дава интервюта по телевизията. Дори не я пишат във вестниците. За сметка на това е талантлива, усърдна и инатлива като магаре (в добрия смисъл). Работи на две места.
От работата си като психолог тя няма особени приходи. С припечеленото едва покрива наема на помещението, в което провежда сеансите си. Казва, че не държи на допълнителна печалба. Обичам да общувам с хора и да им помагам – това са нейните думи. Някои биха я нарекли мечтателка, но аз мисля, че това е комплимент – не обида. А каква е мечтата ѝ?
Сигурно ще кажете, че за какво ѝ е да е психолог. Нали няма келепир в тая работа. Може да работи на толкова много места и с уменията си да получава завидна заплата. Е, ами тя е една от малкото останали хора не само в България, но и по света, които не живеят, за да хранят егото си с материални успехи и да пълнят гушите си с храна. Това момиче иска да храни душата си – с добро. Нещо повече, тя мечтае да храни и хорските души.
И аз мисля, че заслужава приемното ѝ време да е толкова пълно, че да трябва човек да си запазва час поне една седмица по-рано. Но има и нещо по-важно от това какво тя заслужава. Мисля, че хората в България заслужават по-често да се отнасят с тях човешки, както тя би ги третирала. Мисля, че всички имаме нужда от малко любов и вяра в доброто. А това момиче е като лъч светлина.
Тя провежда групови и индивидуални сеанси. Груповите ѝ сеанси са с тема Опознай себе си, нещо изключително важно за съвременния българин. Нямаме ли нужда точно от това днес? Да разберем кои сме ние, сега, в този момент, вместо да цитираме борци за свобода, загинали преди столетия.
Уверявам ви, че колкото и да почитам мъртвите и делата им не живеем в фантастичен филм и дядо ви Ботев няма да изскочи изпод земята, за да ни спаси. Трябва ни жив, съвременен Ботев. Но ние дори не знаем кои сме. Как бихме могли да постигнем каквото и да е, без да знаем кои сме и какво искаме. Е, това момиче може да ви погне да разберете.
Аз знам коя съм. И това, което искам е да вярвам, че за младите интелигентни и упорити хора има бъдеще в България. Искам да вярвам, че българинът не е вече онова мекотело, което на маса и на по чашка цялата държава оправя, а изтрезнее ли пак си живее под мотото Склонена главица сабя не я сече.
Няма да ви цитирам Ботев или Вазов, защото тези цитати хиляди пъти сте ги чували и какво от това? Като ги чувате слушате ли ги наистина, или си казвате браво на него, ама аз не съм толкова велик, че да го последвам? !
Вместо да цитирам, ви призовавам: Не давайте за пример еди-кой си. ВИЕ бъдете примерът и другите ще ви последват. Давайте шанс на хората, вярвайте в тях! Българинът не е муле! Не е работна ръка, която може да върши единствено силова работа, от сутрин до вечер за никакви пари! Българинът е интелигентен, трудолюбив, изобретателен и има нужда да се събуди и да си спомни това!
Призовавам ви да споделите този текст, защото съм сигурна, че много хора, там някъде, имат нужда от морална подкрепа по различни причини. И знам, че Даниела Червенакова може да им помогне да преоткрият себе си и щастието, а аз искам да помогна на нея да направи това.
Може да намерите повече информация за работата на Даниела, както и как да се свържете с нея на фейсбук страницата й: Фондация Приятел за теб.
