Моите форумни теми

Много се притеснявам от себе си и не знам дали съм егоистка или животът е такъв. На кратко ожених се за втори път и всичко е прекрасно, много се обичаме и си живеем страхотно но естествено идеално щастие няма. И двамата имаме деца от първия брак - моето е момиче на 12, а неговото също момиче но на 9. Дъщеря му живее с нас само през уикендите и тогава настава ад за мен. Съпруга ми е болезнено привързан към нея и постоянно е с нея целува я глези я гали я непрекъснато за щяло и нещяло говори и по бебешки и тя влиза в роля и почва да се лигави, все едно е 3 годишна и така е всяка седмица, а мен и детето ми все едно ни няма. Когато дъщеря му я няма, всичко е наред и той е идеалния съпруг. Той не се разбира с дъщеря ми и постоянно се караме за това. Почваме все по-често да се караме какво е купено за едното дете какво за другото защо трябва всеки уикенд да се изтърпя всичкия този цирк и караниците са все по жестоки. Почнах да си мисля за раздяла, а толкова много го обичам и когато сме само двамата всичко е повече от прекрасно но когато и децата са с нас става кошмар всеки се лепва за неговото си дете и си дърпа за него.Аз до такава степен вече не мога да търпя дъщеря му че като наближи петък и получавам нервна криза. Не знам какво да правя знам че тя все пак е само дете но не мога повече така и се чудя да загърбя ли любовта си и да си отдам на детето си или да продължавам да се измъчвам така.Знам че ще ме помислите за злобната мащеха и за егоистка но повярвайте ми като видите голям здрав сериозен мъж като види дъщеря си да почва да се държи като бебе и много други случки които умишлено не споменава защото са странни за 40 годишен мъж.Дайте ми съвет как да преудолея това.