Моите форумни теми

Тя седна и запали цигара…мислите й за него препускаха в главата й, с какво е той по различен от всички останали, и дали не е просто един от тях? Възможно е ли е да е поредния. . не искаше, силно се надяваше, че този път сърцето не я лъже…Един момент, а толкова много спомени. Погледна през прозореца и си помисли, че греши…че може би прекалено много надежди влага там където няма смисъл. А само ако можеше да поговори с някои, само ако някои можеше да я разбере, толкова би й олекнало. Пое дълбоко въздух и започна да премисля…нима живота който водеше беше лош, нима той…. човека до нея не й дава всичко от което има нужда. Заплака! Но дори и сълзите не й помогнаха. Това което беше в нея, нямаше как да го изрази. Единственото което правеше в последните дни е да чака телефона да звънне, един сигнал че той мисли за нея…едно кратко откъсване от реалността. Грешка! ! ! Знаеше, че е така но не спираше да я повтаря. За миг се спря, ами ако се влюбваше отново? Нима все още можеше след всички разочарования. Дали той би я направил щастлива… единствено времето би показало. А какво би станало, ако продължи напред без него, дали би могла да го забрави…. дали той би могъл да е поредния за нея? ! ? Толкова много въпроси и нито един отговор. Помисли че това е нейния начин да избяга от реалността, дори и за кратко…реалност която всеки ден се превръщаше в още по-голям кошмар. Затвори очи и кошмара изчезна, пред очите й изникна образа му, как я докосва, как я целува…помисли ли че трябва да спре това но нямаше сили. Искаше й се поне веднъж да се пусне по течението на живота и да не мисли за нищо, единствено за себе си. Тя знаеше че няма право да иска това от него, но искаше да бъде с него макар и в кратките моменти. Помисли че трябва да говори с него, но се отказа веднага. Не искаше да го загуби! Колкото и болезнено да е предпочиташе всичко да продължи както досега, но да бъде с него… Реши, че трябва да го направи щастлив, но как та тя дори не го познаваше. За него тя беше поредното забавление, дали можеше да усети как я наранява? А дори и да усети, би ли направил нещо? В кратките мигове на щастие, когато той я наричаше „негова“, когато обясняваше че е „само нейн“ земята спираше да се върти за …кратък миг и после се събуждаше в реалността. Толкова студена и тежка! Всичко беше запланувано и не й оставаше друго освен да брои часовете докато се видят. Но думите му „ще се прибера в неделя“ разбиха всичко в нея. За първи път усети как й липсва присъствието му! Дали я лъжеше? Не искаше да повярва, все пак той е човека който я търси… не й остана друго освен да чака. Получи поредния знак от него, дали той се опитваше да я накара да ревнува…. защо споменаваше други момичета, не държи ли на нея? Мисли които трудно ще излязат от главата й… Полудяваше по него… Но както всичко и това приключи набързо, една дума и тя разбра всичко! Усети как повече няма да може да бъде влюбена, как тези думи промениха всичко… Отново повярва на една лъжа, как можеше да е толкова глупава? Искаше с един замах да затвори страницата, но не можеше, помисли си че може да изтрие всичко но не и тези кратки мигове на щастие в които се чувстваше жива! Продължи живота си постарому, отвреме на време й липсваха миговете но затвори очи и помисли-всичко в този живот е временно!