Моите форумни теми

Здравейте. Не знам как да започна тази история е много объркана, но за мене беше голямо страдание и до ден днешен е. Преди повече от 2 години имах връзка с момче на моята възраст(тогава бях на 23).От началото всичко започна като една игра никакви чувства никаква любов даже не исках да спа с него да го целувам,исках просто флирт, но както се досещате не стана така. Почнахме да излизаме да се разхождаме почети всеки ден бяхме заедно,учихме заедно.Така започна нашата тайна връзка никой не знаеше освен моята най-добра приятелка поне мислих,че е такава.От начало всичко беше много хубаво даже прекалено, за да е истина.Имаше едно, но обаче имахме различна религия на мене малко ми пречеше на него уж не. Но с течение на времето аз се влюбих без да го осъзнавам и бях готова да се променя за него и да направя всичко, което мога за да сме заедно нищо, че имахме различни религии това за мене вече не беше проблем даже той ме накара да си го мисля. Един ден той замина за страната си и не се бяхме виждали 2 месеца някъде. Преди да замине много гадно ни беше и на двамата, но докато той беше там се чувахме постоянно. Но явно разстоянието ни повлия и се разделихме за около 1 месец. Той се върна и искаше пак да сме заедно, аз се дърпах но естествено пак се събрахме аз вече го обичах. Той се беше променил(в смисъл от началото не му пукаше за мене не усещах да ме обича). Но след като се върна беше мил правеше неща, който бяха типични за едно влюбено момче. Всчко беше супер, докато един ден след 3 месеца някъде аз не разбрах,че той се среща с друга. Естествено той отрече, но накрая си призна, но каза че тя за него нищо не значи, но аз работех и вече не бяхме постоянно заедно, аз той излизаше с приятели аз не съм го спирала, все пак и той има нужда от пространство. Но един ден аз реших да се обадя на момичето да и кажа истината, че не е само тя в живота му. Естествено той разбра, аз не съм и криела казах му да аз бях, но той ми каза, че много се разочаровал от мене и не иска да ме вижда, колкото и да ме обичал щял да забрави всичко.А аз направо онемях беше ми много гадно света се срути пред мене. Бях направила толкова неща за него,а той постъпи като поредния боклук. Да беше ми казал истината в очите, че с нея има бъдеще, защото те са от една религия. Както и да е много трудно ми беше, а моята уж най-добра приятелка не беше до мене през този тежък период. А това момче знаеше,че съм била наранявана, даже сме говорили той викаше по добре да ти изневеря тогава ще е по лесно да се разделим,защото нямаме бъдеше. Това е на кратко не знам дали ме мрази, но до ден днешен не сме се чували, нито той е в България, нито аз. Аз избягах просто не можах да издържа да го виждам всеки ден. Благодаря ви,че прочетохте поредната банална история, но и сега ме боли от това, което той направи.