Моите форумни теми

Здравейте! Пиша тук,защото някъде трябва да разпусна всичко.Объркана съм и несигурна,и то не в любовта на мъжа,с когото живея ,а по -скоро в себе си.Заедно сме почти 3 години,но бяхме разделени няколко седмици.Той в това време естествено си е намерил утеха,и то в моя позната,която е семейна.Не знам дали не се върнах,заради причината ,че е с нея и мисълта ,че не е само мой.Естествено я заряза веднага ,обаче това като че ли ни ми стигна. Тя му се обажда редовно и аз полудявам.Не вдигам скандали,не говоря за това ,но ми е тежко.Знам какво ще каже и вярвам че е само с мен,но защо тогава тършувам из телефона му всеки път ,защо проверявам пощата - не намирам нищо.Не искам да го следя и да се превръщам в куче-пазач.От любов ли е не знам...преди раздялата ни не бях такава,дали осъзнах,че го обичам нямам представа но няма да се превръщам в ревнивата съпруга ...чакам и всеки миг когато звънне телефона му аз подскачам и ми идва да закрещя,но не мога. Говорили сме - може и да са си приятели,въпреки че аз не го разбирам и не искам да има никакви отношения с нея,но явно е неизбежно.А и тя каква жена трябва да си да не оставиш човек да бъде щастлив ,и вместо да си гледа семейството да тормози чужди мъже?!