Моите форумни теми

Здравейте! Със сълзи на очи искам да ви споделя моята история. На 20 години съм. От 8 месеца имам връзка с едно момче, което срещнах в университета, той също е на 20. В началото всичко беше добре. Знаех, че не е за мен, но много бързо се привързах към него и се влюбих. По неговите думи той също имаше чувства към мен. За много кратко време заживяхме заедно. Разбирахме се чудесно и той ме представи на семейството си, което "уж" много ме хареса. Дойде и време за коледните и новогодишни празници и както всички студенти и ние имахме ваканция. Месец преди това бяхме решили на Нова година да сме заедно, но ето че ваканцията наближи и той ми съобщи, че искал да бъде само с родителите си. Нещата обаче се развиха по друг начин. Преди ваканцията се разделихме със сълзи на очи, а когато тя настъпи, като че ли ме забрави тотално. Пречех му като му звъня, а аз му звънях най-много по 2 пъти на ден, дори е имало дни когато не го търсех. Според него му досаждах. Беше отишъл на дискотека с приятели, от които после научих че е бил с някаква. По негови думи само са танцували, но аз знам че не е било така. Изведнъж реши на Нова година да е с двама приятели, като мен естествено не ме искаше, а е завел въпросното момиче там. Това беше една от най-ужасните ваканции, прекарани в сълзи и депресия от моя страна. След ваканцията, той дойде със сълзи на очи, защото го бях зарязала и аз естествено му простих, защото го обичам и защото ми каза че е много зле със сърцето и трябвало аз да съм до него.Уж не можел да издържи.Така бяхме заедно през сесията, която беше 2 седмици, а след нея следваше междусеместриална ваканция от месец и половина. Понеже сме от различни градове и той ми обеща да идва, а аз бях съгласна да ходя там всяка седмица дори и за ноколко часа да се видим. Една наша обща приятелка го пита какво ще прави на Св. Валентин, а той си измисли много глупаво оправдание, че трябва да бъде на село и не знае дали ще се видим, а всъщност това беше лъжа. Още през първата седмица от ваканцията моите мъки и страдания се започнаха отново. Още тогава той потърси бившата си и започна да контактува с други момичета, а на мен казваше да не се вземам толкова насериозно.От негова страна само получавах обиди,игнорираше ме и не искаше да се виждаме с предтекст, че неговите родители не го били пускали при мен и не ме били искали там.Бях много зле с нервите и имах симптоми на бременност - гадене, повръщане,голям апетит.Казах му го в момент, когато той се опита да ме зареже, след което веднага започна да му става зле, както на него,така и на майка му, защото му казах, че не съм способна да убия човешки живот ако е така.Измисляше си истории на които аз се чудех дали да вярвам, само за да ме задържи, но да не контактува с мен. Уж го били преследвали някакви и го били заплашвали и за да не навредят на мен, той не искал да имаме контакт, докато не се приберем в Русе(там където учим).През това време той е излизал с други, а аз се разболях и ме приеха в болница, точно на датата, когато правехме 5 месеца.От цялата тази история страдах аз и моите родители, които преживяха всичко с мен и ме виждаха как плачех и се измъчвах денонощно.Не се хранех, почти не спях,не приемах течности и не исках да излизам с приятели. С всичко това си докарах няколко много сериозни заболявания.Като научи това,веднага започна да ме търси уж че е загрижен за мен, но не дойде да ме види защото майка му не му позволявала. На Св. Валентин бях сама в болницата, а той е бил с друга. И това мина и започна втори семестър. Пак се срещнахме и аз реших да не се ядосвам и да му простя, защото в противен случай ставах все по-зле. Той се държеше прекрасно с мен. Отделяше ми нужното внимание,грижеше се за мен,глезеше ме.Аз също се държах добре с него. Грижех се за него. Обичах го повече от преди. Преди месец той ми беше предоставил паролата си за фейсбук, както и аз моята на него и реших да проверя какво си е писал с негови приятели. Останах изумена! Още от самото начало ми е изневерявал с една, после имаше снимки където спи в някакво легло с друга, а и на всичкото отгоре е писал на негов приятел,ч е иска да се отърве от мен.И въпреки, че бях отново съсипана и че ми е изневерявал както и често ме удряше аз му простих. Този път по-добре се държеше.Миналата седмица ми подари годежен пръстен и ми предложи да се оженим.Искахме лятото да живеем заедно.Родителите му уж бяха съгласни.И сега се случи най-тежкото.Дойде лятната ваканция той се прибра и имахме уговорка след седмица да отида и аз при него. Намерих си работа там. Съобщих на родителите си и на приятелите си, че ще живея с него и уж всичко беше идеално и той ме чакаше. Изведнъж вчера ми каза, че не иска да сме заедно лятото, че майка му не искала да живея у тях, а той си има собствено жилище в което пак не искала да живеем с него. Той ми каза, че тогава ще живеем в Русе, само да си намерим работа и аз естествено започнах веднага да търся. След няколко часа ми каза, че не иска и там. Не иска никъде освен в неговия град. И след като знае, че аз там няма къде да живея ми каза да си намеря квартира там. Естествено и на това бях съгласна, стига да сме заедно. Той не искаше да сме заедно и на квартира. Искаше да съм там сама, в непознат град, но и да не се виждаме, защото майка му не искала. И понеже аз му звънях да искам да поговорим и да измислим някакво решение да сме заедно или поне да получа логично обяснение защо тези хора правят така, чух тази жена да се изпровиква, че съм я тормозела, като звъня на него. И снощи ми звънна и ми каза, че родителите му не искат да сме заедно и това беше последния път в който му чух гласа. Днес аз, както и наши общи приятели му звъняхме и му писахме доста пъти но без отговор.Не си намирам място.Само плача, от вчера не съм спирала, а снощи станах много зле.Не го разбирам уж е голям човек, а прави така,а и нали се сгодихме.Не може просто ей така да ме остави.Моля някой за съвет. :cry: