Моите форумни теми

Тя бе продала тялото си на дявола. Всеки сантиметър от нея бе негов. Но това не е дяволът за който всички си мислим, той не живее под земята, не е с рога и опашка. Нейният дявол бе истиснки. Той беше висок, красив, с широки рамене и големи здрави ръце. Тя си мислеше че ако веднъж я хване ще се побере цяла в дланта му. Той ходеше винаги късо подстриган, така че да се виждат татуйровките му. Очите му бяха големи, с дълги мигли. Бяха толкова черни, че погледне ли те потъваш в тях неусетно. Толкова хубави очи, но. . . празни! В погледа му нямаше нищо нито тъга, нито радост. Нямаше ни спомен за нежност, ни за милувка. Гледаше строго и безчувствено, сякаш бе видял цялото зло на света. На него тя продаде и душата, и тялото си. По него тя изгуби ума си, на него тя бе дала сърцето си! На този звяр с невиждана красота, който всеки ден я гледаше с този изпепеляващ от омраза поглед, тя бе подарила живота си. Всеки се питаше защо това нежно цвете се погуби така заради този дявол. Дори тя не осъзнаваше защо му подари любовта си. Беше ли това между тях любов? Той бе сутеньор, а тя бе една от неговите компаньонки. Но не просто една, тя беше най-добрата- единствена по рода си. Тя се отличаваше от всички останали с млечно бялата си кожа. Бе мека и гладка сякаш на бебе. Огнено червените и коси се спускаха чак до бедрата й. Лицето й бе малко овално с плътни розови устни по средата, сигурно ги е наследила от майка си, имаше нежно и невинно изражение, сякаш бе дете. Очите й, за да подхождат на цялата тази красота бяха сини, дълбоки, пълни с надежда и тайнственост. В погледът и се криеше нещо непознато, нещо болезнено, нещо опустошително. Спускайки се надолу по тялото й човек много би се наслаждавам на големите й гърди. Те бяха меки също толкова нежни, излъчваха някаква топлина. Всеки нейн допир се помнеше завинаги. Тези малки нежни ръце с къси пръсти, знаеха как да накарат човек да полудее за секунди. Такава беше тя. Ангел беше с нечисти дела. Но ей богу всеки искаше поне веднъж да се докосне до този ангел.