Прекрасна си, миличка.
Знам, че сега си мислиш, че това е просто коментар, целящ да те надъха, но ти наистина си прекрасна. Не съм те виждала и сигурно никога няма, но го знам.
Прекрасна си. Просто не го вярваш. Цялата излъчваш вълни тип: "Аз съм грозна и никой не ме харесва..." и другите ги долавят и им вярват. Я се усмихни! Я вдигни чело! Имаш усмивка, нали? Ето, аз ти казах, че си прекрасна.
Всичко е в начина, по който приемаш самата себе си. Вярвай ми, защото съм го изпитала. Имам приятелка, която е най-красивото същество на света - и се чувства толкова зле в кожата си, че не смее да каже и две приказки и никой не я смята за готина. А тя е принцеса, разбираш ли? Не е наистина важно как изглеждаш, всичко е в онова усещане за самата себе си, което излъчваш. Всички останали го усещат и неволно започват да се държат с теб по същия начин, по който ти се държиш със себе си.
И аз не съм красива. Хайде, щом ще бъдем честни. Нямам нито класическите черти, нито страхотното тяло, буйната грива или устните на Анджелина. И не са ми притрябвали. Не се гримирам много и всъщност дори страдам от излишък на мъжко внимание. Те не виждат теб, те виждат представата ти за теб, вярата ти в самата теб. Слънчице, научи се да гледаш в огледалото и да харесваш човека, който си. Научи се да се усмихваш на света, да вдигаш гордо брадичка и да знаеш, че си прекрасна - точно такава, каквато си.
Всичко е в самочувствието. Знаеш ли колко ще ти олекне, когато спреш да се тормозиш, че си била грозна? Просто спри. Просто се усмихни, приеми себе си и давай напред.
Моите коментари