Разбирам всичко,което се случва около мен,но нямам смелост нямам лице да споделя с родителите ми,защото аз поисках да съм с него.Какви ли не примери ми дадоха,но аз го исках,аз си събрах багажа и се махнах от вкъщи,сега как да се върна? Нямам тази смелост.Нямаме брак все още.На лято ни е сватбата.Но повярвайте искам пак да ми звънне телефона и татко да каже недей дъще върни се у дома.Повярвайте няма да си взема една дреха и ще се махна,но вече не мога.Заради мен беше намерена квартира във Виена,бях подала документи за езиков курс и всичко сринах самата аз,затова нямам очи,нямам смелост за нищо...Благодаря ви за коментарите някак ми олеква на душата като знам,че някой знае.Де да можех да върна времето назад...Благодаря ви
7 години разлика имат и човека го изкарахте пенсионер.От каде знаете може да изглежда ни на 25 а на 20.И ние с моята половинка имаме 6г.разлика и не се оплаквам мисли като мъж,а не като пишлеме на 19.Знае какво е отговорност,знае да защитава т.н.тъй че мила заеби годините
Изразът да следваш себе си ще те обърка,защото ти искаш да си с бившия но душата ти не дава да нараниш сегашния,е не може 3в1 трябва да избереш някого преди време въпросния господин ти е отказал.Сега че той иска връзка струва ли си да причиниш болка на човек който няма никаква вина.Да речем заряза сегашния върна се при "бившия" сигурна ли си че ще те прави щастлива,ще се разбирате ли с него както със сегашния господин.А дали той ще отговори ли на твоите чувства?Или само ще си играе с чувствата ти и ще те иска само в леглото.Не оставяй всичко на сърцето тук на ход е акъла
Вразката ни беше много добра до преди 2 седмице.Постоянно си казваме "обичам те" дори той повече от мен,но всякаш това не е достатъчно.Винаги си е бил по работа,а ми се иска други глезотийки.Когато вече не издаржам му казвам всичко не намеквам казвам дори на моменти какво може да направи за да ми върне усмивката,но всичко=0,а и не искам друг,тай също-казва ми го.Любовта я имаме липсва нещо друго
Моите коментари