Благодаря ти много. Наистина ми помогна. Послушах те и го изненадвах, обаждах му се и той ме търсеше. Даже дойде да ме види без нищо да сме се разбирали. Отначало малко се дърпаше, но мисля, че всичко ще се оправи. Аз имам търпението, желанието и времето, така че ще чакам всичко да си дойде на мястото и отношенията ни да се подобрят.
О, мила, не се заблуждавай, че го обичаш. Това не е любов. Не може някой, който те обича, да ти причинява такова нещо. Той няма никакво уважение и не те цени. Оставяй го, по-натам ще си имаш по - сериозни проблеми, със сигурност. Не се заблуждавай. Бягай докато можеш. Послушай родителите си, те никога няма да ти искат злото. Не прави грешката да бягаш с човек, който те отделя от семейството ти, те са хората, на които можеш да разчиташ винаги, всичко останало е временно и не толкова сигурно. Успех.
А тя даде ли ти логично обяснение защо е закъсняла ? Според мен си я търсил достатъчно, недей повече. Ако те обича и наистина иска да е с теб, ще се върне. Знам, че чакането е много мъчително, но не и показвай чак такова голямо внимание. Ако ти се струва, че чак толкова много време е минало, пробвай се още веднъж и ако пак ти се дърпа, я остави.
Ами има малко развитие. След същата вечер, в която се разделихме започнахме да си пишеме смс-и, той си изливаше целия гняв, обиждаше ме, казваше че ме мрази, че съм нищожесто, че 10 минути от живота му не заслужавам да бадат прекарани с мен, псуваше. До сега не съм чувала такива думи от него. Струпваше цялата вина върху мен, от което аз много се дразнех и започнах и аз да не падам по гръб, от което той много се ядоса и пак ми каза край, въпреки че мислел да ни даде шанс. Аз пак му обясних, че не съм се предала въпреки всичко. Реших след това наистина да го оставя за малко, поне докато му мине ядът и той не издържа и три дни и ми пишеше смс-и: къде си ? Защо постоянно мълчиш. После ми звънеше и ме питаше защо не го търся и как искал въпреки всичко да знаел къде съм и какво правя, така като не съм го търсела, се чудел какво става и си мислел какви ли не работи. Та мисълта ми беше, че явно щом прави първата крачка, явно има надежда, макар че пак отрича. Иначе нямаше да ме търси, камо ли да се интересува как съм и какво правя. Мерси за коментарите - окуражихте ме, особено с тази история, която е много подобна на моята. Явно това е начина и пътя към сдобряване като му показвам, че го обичам и не се предавам въпреки това, което ми говори той. А за това защо съм му казала - ами ако той не ме беше проследил до блока ми, без аз да знам, че е там и ако не ме беше блъфирал, може би нямаше да му кажа или поне не веднага.
Мисля, че след време, постепенно мога да възвърна доверието му, както и той моето. Наистина връзката ни е много силна, много сме преживяли. Той за сега е категоричен, че нищо вече не може да се направи за връзката ни, но аз няма да се предам. Мисля, че за сега е най-добре да го оставя малко време да премине, поне малко случилото се и постепенно да се опитам да наредя всичко. Не знам защо така се получава и се нараняваме по този начин, всичко е толкова объркано.
Моите коментари