Грехове, проклятия, убийства. Абе хора, в кой век живеете бе! Я вземете се събудете и си отворете широко очите.
Аз съм на 34 и имам 2 деца - на 14 и на 4 години. От 17 години съм с един мъж, който е баща на децата ми. Ще започна с това, че преди да родя голямото си дете имам аборт. С таткото бяхме заедно от 3 месеца, а аз бях 2-ри месец бременна, а ужким се пазехме. Решението да махна бебето го взехме заедно.
После решихме да си имаме дете и си го направихме и така се роди голямата ми дъщеря.Сложих си спирала, която обаче на 3-я месец изхвърлих, т.е. организма ми я изхвърли. Трябваше да изчакам един месец, за да поставя друга. Еми нямаше слагане на друг модел спирала, а имаше още един аборт. Тогава се установи, че имам аномалия - постоянна овулация, случва се много рядко, но е факт. В комплект с това, че се оказа, че за да забременея ми е нужно само да живея до казарма, а войниците да кихнат комбинацията беше феноменална. Направих аборт и сложих спирала. Когато решихме, че искаме второ дете махнах спиралата.
Разказвам ти това, за да знаеш, че няма да синито първата нито последната, която ще направи аборт, както и тази история е стара колкото и света, както се казва.
"Таткото" в твоя случай е задник. Една жена не може сама да си направи, трябва й мъж или донор. В твоя случай е имало мъж, а не бурканче сперма. След като той не желае да поеме отговорност за това, което е направил му тегли една и вземай решението сама. Дали ще го оставиш или не е твое ЛИЧНО решение. Тежко решение е.И на мене ми беше тежко. Трябва много добре да сложиш на кантара плюсовете и минусите. Като забравяш да се влияеш от неща като убийство, проклятие, дамгосване, грях и всякакви такива "морални" и остарели определения и разбирания. Поплачи си, така ще ти олекне, но мисли много добре.
Ако искаш ми пише на лични
Позжелавам ти успех.
От това, което си написала разбрах следното: ти издържаш финансово цялото семейство, ти готвиш, переш, чистиш, гледаш деца и т.н. Аджиба сега те питам "А за какво ти е мъж в къщата, тогава?Или по-точно този ...., съжаляам, ама не мога да го нарека мъж.". Казваш, че имаш къща, имаш работа, имаш два крака, две ръце, две очи, две уши и две дечица. Ами заради тези две дечица ДИМ ДА ТЕ НЯМА. Моят мъж два пъти за 17 години ми посегна и то в началото на връзката ни, първата година - първият път го предупредих, че ако пак ми посегне това е краят, вторият път си събрах багажа. Не се разделихме тогава, но оттогава не си е позволявал да ми вдигне ръка. Да, поскарваме се от време на време, ама няма начин, но не ми е посегнал нито веднъж вече. Страхът поражда насилие. Покажеш ли, че чрез насилието той властва над тебе си загубена. Както ти казах: децата под мишница и ДИМ ДА ТЕ НЯМА.
Пожелавам ти щастие и успех
Моите коментари