Моите коментари

Не всички жени използват мъжете. Както и не всички мъже са женкари. Винаги има изключения - просто понякога самите ние сме слепи и не виждаме това, което е пред нас :) Жените обичат вниманието. Особено когато идва от някой, към когото те изпитват интерес. Щом вече си ѝ го казвал, може би е време да я попиташ дали мисли, че нещо може да се получи между вас или не. Понякога момичетата се нуждаем от време, но не осъзнаваме, че не всеки трябва да се съобразява с това. Ако ти е писнало да чакаш и искаш веднъж завинаги да знаеш дали имаш шанс с нея или не, просто ѝ го кажи честно в очите. И ти имаш живот да живееш - не може да тръпнеш постоянно в очакване на нейния отговор, който може и да не дойде. Успех!!

Здравей! Напълно съм съгласна с предишното мнение, че ако един мъж наистина се интересува, то той ще те потърси. Без значение какво му коства :) До преди няколко седмици имаше двама мъже в моя живот, но с течение на времето осъзнах кой от двамата всъщност иска да бъде с мен. Осъзнах, че когато някой изпитва нещо повече към теб, то той ще се опита да те впечатли по всякакъв начин; ще иска да прекарва с теб свободното си време; ще те накара да се чувстваш значима и оценена. Това момче не е за теб...Когато намериш този, който наистина държи на теб, ти ще усетиш сама разликата :)

Обясни ѝ, че се интересуваш от нея и че наистина я харесваш, но не просто като приятел. Това, че тя е обвързана, далеч не означава, че не изпитва същото към теб. Щом се е стигнало до тези целувки, значи го има привличането. Въпросът е дали това привличане е еднакво важно и за двамата. Може би тя е преминавала през труден период във връзката си и просто се е оставила да бъде ухажвана - аз съм го правила, просто защото се чувствах недооценена от тогавашния си приятел. Но всичко спря до там. Другият вариант е, че си пада по теб, но ѝ трябва малко време, за да го осъзнае и да приключи сегашната си връзка. Което и от двете да е, просто говори с нея, признай ѝ чувствата си и виж какво ще ти отговори :)

Аз съм на 24 и живея в Канада от четири години. Напуснах България изключително трудно, осъзнавайки че си тръгвам от всичко, на което държа и което обичам - приятелите, семейството, живота ми! Но с времето осъзнах, че съм взела правилното решение. Тук си намерих работа почти веднага, след като пристигнах. В продължение на 2 години си събирах пари, с които да си платя обучението - нещо, за което не съм си и мечтала, докато бях в България. Сега съм щастлива и горда от себе си; от човека, в който се превърнах :) Липсва ми всичко в България - много хора ми повтаряха, че с времето става по-лесно, но при мен не е така. Без значение колко години са минали, България винаги ще ми липсва!! Според мен, чужбина е най-доброто решение. Имаме страхотна страна - много красива и с много богата история, но управлявана от изключително алчни хора!

Мен пък ме болеше за известно време след това. Може би около месец, като с всеки изминал път, болката намаляше. Но това не ме спираше да изпитвам удоволствие :)

Аз бях на 22, когато се случи. И не съжалявам, че изчаках толкова. Не мисля, че бих го усетила и преживяла по същия начин, ако бях на 13, 14 години. Всеки си решава сам за себе си кога е готов и аз просто не се чувствах готова с другите момчета, с които съм била. Но мога да ти кажа нещо - ако мъжът до теб е истински мъж, то той ще е щастлив, че е първият, който ще ти помогне да откриеш един нов свят :) Така че не му мисли много - когато му дойде времето, ти сама ще го усетиш :)

Била съм в такава ситуация и те разбирам. Не знам как твоят приятел, с когото си от година и половина, се държи със теб. При мен всичко започна именно заради начина, по който той ме третираше докато бяхме заедно. Първите 3 месеца бяха като приказка, но веднага след това всичко се промени. Както и да е, липсата на каквато и да е загриженост от негова страна към мен, ме накара да погледна на един познат по друг начин. В крайна сметка, нищо не се случи помежду ни. Но той ми помогна да осъзная, че заслужавам нещо по-добро - тъй като след всяка кавга с приятеля ми, аз търсех вината у себе си... Моето мнение е, че просто трябва да бъдеш честна с момчето, с което си била заедно вече година и половина. Поеми отговорност за действията си. Всеки заслужава да знае истината :)

Съгласна съм с коментара на Някой си - когато жените изневеряват, в повечето случаи има замесени чувства! Знам го от личен опит...Преди няколко месеца умът и сърцето ми бяха на кръстопът и трябваше да направя този избор за себе си. Дали да се отдам на мъж, към когото винаги съм имала чувства или просто да го забравя и да се опитам да спася връзката си. С приятеля ми бяхме заедно от година и 3 месеца и въпреки, че той ми казваше, че ме обича, действията му говореха друго. Аз се чувствах недооценена и на моменти дори имах чувството, че съм му непозната. Затова, когато видях въпросният мъж, който харесвах от 3 години и той ме покани у тях, аз се съгласих. Срещата трябаше да бъде седмица след като се уговорихме..Но така и не стана. Аз осъзнах, че бих предала не само приятеля си, но и самата себе си чрез тази си постъпка. В крайна сметка не успях да спася връзката си, но и не изневерих...Според мен, изневярата, в основата си, е въпрос на принципи и морал. Аз не бих могла да живея с мисълта, че лъжа някого...Може би наистина нещо е липсвало на жена ти, но това далеч не е извинение за постъпката ѝ. Някои хора могат да простят изневяра, други пък не. Направи това, с което ти смяташ, че би могъл да живееш. Наитина е по-сложно, когато говорим и за деца, но не пренебрегвай себе си и своите чувства. Защото не мисля, че децата ти биха били щастливи, ако виждат, че ти не си :)

Може би тя има нужда от време, за да осъзнае напълно какво иска и от какво има нужда. Понякога момичетата сме много объркани що се отнася до чувствата ни спрямо някого. Това, че си има или си е имала приятел, не означава, че ти нямаш шанс. Бъди мил с нея, показвай ѝ, че я харесваш, но и наистина не се натрапвай :) Не се отказвай, но ѝ дай малко време :)