Прави сте. Много ви благодаря (:
Също имам и една сестричка, хехе.. Тя е на 10 и е доста зряла за възрастта си.. винаги прикрива чувствата си.. И преди няколко дена тя се разплака.. А да се стигне до там, че да се разплаче.. не знам.. Понякога искам да съм като нея.. Да бъда силна. Знам, че направих пълна простотия като почнах този кошмар, но все си мислех, че живота на ще е по-добър, ако мен ме няма.. Добре че накрая се осъзнах.. Не съм някое депресарско дете.. Винаги съм усмихната и весела пред приятелите ми. Но проблемът е, когато остана сама.. Всякаш чудовище се е вселило в мен.. Ахаахах колко тъпо звучи.. Не знам защо ви споделям това, но просто.. имам нуждата да го излея някъде.. Съжалявам, ако съм ви отегчила и отново благодаря за коментарите..
Моите коментари