Откакто баща ми почина, започнах да се самонаранявам

Откакто баща ми почина, започнах да се самонаранявам
Здравейте, казвам се Александра на 14 съм и съм от София. Супер начало. .

Винаги съм била много щастливо и лъчезарно дете, но някъде преди 3 години това се промени. Бях шокирана от новина, която уби част от мен. И тази новина беше, че баща ми е починал. Когато го чух първоначално се засмях и казах, че не е много хубаво човек да се шегува с такова нещо, но от погледа на майка ми разбрах, че не бе шега. Баща ми винаги беше на моя страна, винаги ме разбираше, винаги беше до мен.

И така. . не казах на никой и се затворих в себе си- може би от там почва проблемът ми. Точно тогава помагах на най-добрия ми приятел, който се самонараняваше. . и накрая не издържах и се изкуших и една вечер се нарязах яко в кухнята плачейки.

На следващият ден си казах, че това повече няма да се повтори, но уви. Продължавах. . Така вместо да изливам болката си чрез приказки. . я изливах върху себе си. . . Господи. . цели 3 години минаха и аз продължавам. . През какво ли не преминах. . Биеха ми, обиждаха ме. . караха ме да се чувствам като БОКЛУК, НИЩОЖЕСТВО и може би съм. . Майка ми. . и тя все още не го е преживяла. . не яде. . прилича на скелет. . нервна е, отчаяна е. .

Преди няколко месеца реших да спра. . и спрях, но не беше много дълго. . Преди няколко дни пак се рязах. . И искам да спра. . Хора омръзна ми това съществуване. . Искам да постигна нещо искам да спра да се режа. .

Рязането е като цигарите . . и ако искаме да спрем . . е само до воля. . имам я. . но . . но. . винаги нещо става. . Не казвам, че моята история най-страшна и жестока. . Но имам нужда от помощ. . И знам какво ще кажете. . Да отида при психолог. . Е, ходих. . До никъде не ме доведе. .

АЗ ИСКАМ ДА СПРА, И ЗНАМ, ЧЕ ЩЕ СПРА. . поне така се надявам. . А й надеждата умира последна. . . , нали? ! !
Ще съм благодарна, ако пишете. .
Довиждане, съжалявам, ако съм ви отегчила.

Коментари (5)

Изпрати
Ирена
Ирена
31.01.2015 21:46
При мен беше подобно аз се режа от одавна носех ножче навсякъде със себе си,но когато почина чичо ми не бе бръснарско, не бе и за готварско, не не изобщо нож а бе близо до съмоубийство, но майка ми разбра за всичко това аз все ѝ казвах това е от котката, ихрахме си и ме одра, но някой в училище ме бе видял и каза на майка ми и тя ми каза, че ако не спра ще ме каже на баща ми а той ще ме пребие била съм се рисувах си разни неща на краката дори бях забила ножчето толкова дълбоко от ярост извадих го плачейки и всичкп бе кърваво но разбрах, че това не е начин и мен ме обиждат защото съм 160см и 57кг всички ми казват, че съм дебела приятелите ми се опитаха да ми вземат ножчето но не можаха,но трябва да постъпиш правилно това трябва да спре продължи напред въпреки всичко защото знай, че той не би искал това и представи си, че това всяка твоя драскотина е дупка в неговото сърце и ще видиш той ще ти помогне където и да е знай, че той е до теб и би искал да си щастлива
0
0
radst
radst
24.12.2013 13:12
Tи сигурна ли си че психологът ви е добър.Има различни психолози.Има групи за взаимопомощ.Чувала съм че РЕЙКИ помага в случаи на травма от минали събития.Свържи се с някой РЕЙКИ център.
Бях чула за един мъж на който починала съпругата му и той се обърнал към екстрасенси.Наистина му помогнали до голяма степен.Проучи ги и си избери най добрата колкото и езотерично за звучи.И,не оставай сама щом казваш че това те кара да правиш така.-приятели курсове занимания.Знам че ти звучи банално но времето наистина лекува.Трябва ти време за да го забравиш.Когато мине достатъчно време ще отшуми от само себе си."Блажени плачещите защоте те ще се утешат"-пише в Библията.И въпреки че някои определят Християнствово като садистична религия на изтезанията,все пак това е вярно защото Господ гарантира че рано или късно ти ще се "утешиш".Моли се повече и ходи на църква защото съм се убедила от личен опит че Господ съществува.Тои те обича и ще ти помогне.успех!!!!!!
0
0
Alexandra
Alexandra
04.12.2013 17:39
Прави сте. Много ви благодаря (:
Също имам и една сестричка, хехе.. Тя е на 10 и е доста зряла за възрастта си.. винаги прикрива чувствата си.. И преди няколко дена тя се разплака.. А да се стигне до там, че да се разплаче.. не знам.. Понякога искам да съм като нея.. Да бъда силна. Знам, че направих пълна простотия като почнах този кошмар, но все си мислех, че живота на ще е по-добър, ако мен ме няма.. Добре че накрая се осъзнах.. Не съм някое депресарско дете.. Винаги съм усмихната и весела пред приятелите ми. Но проблемът е, когато остана сама.. Всякаш чудовище се е вселило в мен.. Ахаахах колко тъпо звучи.. Не знам защо ви споделям това, но просто.. имам нуждата да го излея някъде.. Съжалявам, ако съм ви отегчила и отново благодаря за коментарите..
4
0
Мима
Мима
20.12.2013 15:52
Трябва да си много силна тялом и духом.Аз загубих и двамата си родители и то в една много крехка вазраст,не се хранех-пла4еики,не об6тувах с никого,което бе непреса6то за мен,не излизах,бях станала един празен 4овек,но има едно но,много голямо НОаз имам брат по малак от мен,тои ми вдахна сили и кураж да продалйа живота си,както и моя приятел ве4е и сапруг,брат ми ме пита струва ли си,аз дори правех опити за самоубииство,аз какво 6те правя без теб,и така лека полека запо4нах да живея,Сега си имам едно прекрасно детенце,което ме изпални о6те пове4е с живот.И ти трябва да си упора на маика с.Тя има голяма нужда от теб.Не се затваряи в себе с-слагаики маската пред другите че си ОК но само ти си знае6 деисттвително как си,но живота ти продалжава и ако ти го види6 красив,тои 6те баде такав,няма смисал да се самонаказва6.Егоести4но 6те е от твоц страна за лиубимите ти хора.
0
0
Димитър
Димитър
04.12.2013 19:10
Отегчила,глупости,този сайт е за това,да си излееш мъката,а когато имам време за мен е удоволствие да чета истории тук,не ми беше приятно да чета твоята,защото има прекалено жестокост,но се надявам макар и малко да си се усмихнала след като си прочела коментарите ни :) А ето още една причина да бъдеш силна,сестричаката ти 1 жена и 2 момичета,скоро ще порастнете и ще преживеете това,знам,ще бъдете страхотни,успех пожелавам на цялото ти семейство :)
2
0
Димитър
Димитър
04.12.2013 00:47
Прекрасен коментар от инката,поздравлениея :).Здравей...винаги съм се чудил,на какво се дължи това да се режате,болна психика...ситуацията наистина е тежка и ти е много трудно,но..хей,виж,само защото е трудно не значи,че трябва да се предаваме!Стани на крака,помагай на майки ти повече със задълженията в къщи,помогай и на нея психически или поне се опитай,говорете си повече,ако сте така унили,не ви виждам и двете как ще я карате за напред,няма да издържите много,думите ми са тежки, но е така.Опитай се да кажеш на майка си "Хей,мамо,погледни ме,сега сме само двете и трябва да се стегнем за да продължим напред,моля те бъди силна,нека си помагаме взаимно".Мислиш,ли че баща ти лека му пръст,там горе,иска да гледа жена си и дъщеря си в такова състояние?Да,той е починал,но това не значи,че трябва да повлече и други с него,живота е такъв,живота продължава...трудно е,но това просто се нарича живот-подлага ни понякога на сериозни удари,само за да види дали сме готови да продължим напред,да види дали имаме волята.За сега,за теб ще е много прекрасно,ако престанеш с тези жестоки самонаранявания.Та ти сама казваш "Аз ИСКАМ да спра и знам,че ще го направя".Хееей,щом човек иска нещо го постига,а и ти знаеш,че можеш да спреш!Вярвам,че ще спреш,другия път когато си безсилна,слаба психически и посегнеш да се режеш отново,просто хвърли нещото с което се режеш със всичката си сила която имаш в теб,в земята,удари го силно,нека се строши,скачай върху него,излей си яда върху инструмента,а не върху себе си,обещавам ти,че баща ти ще се усмихне от горе,ако направиш това :)
2
0
Инчето
Инчето
04.12.2013 01:05
Благодаря ти Аполоо:) надявам се силно да сме помогнали и аз и ти на това момиче,защото сега отпусне ли се и тругне ли да потъва няма да може да се измъкне.
3
0
Инчето
Инчето
03.12.2013 13:51
Здравей Александра,аз бях на 16 когато почина моя татко и също го преживях много тежко нито се хранех нито говорех-това беше моят начин да изживявам мъката си,но един ден когато погледнах моята майка и баба ми осъзнах,че те са единствените хора останали в моя живот и не бива да се предавам,а напротив трябва да живея не само за себе си,но и заради тях!Затова спри да правиш тези неща миличка и стани опора на майка си сега имате най-голяма нужда една от друга:)и помни-дори татко ти да не е до теб сега той винаги ще те закриля от мястото на което се намира:)Прегръщам те и ти желая много успех!
6
0

Рейтинг

4.2
Общо 5 гласували
5 1
4 4
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка: