Откакто баща ми почина, започнах да се самонаранявам
редакция:
АнонименНовак
Здравейте, казвам се Александра на 14 съм и съм от София. Супер начало. .
Винаги съм била много щастливо и лъчезарно дете, но някъде преди 3 години това се промени. Бях шокирана от новина, която уби част от мен. И тази новина беше, че баща ми е починал. Когато го чух първоначално се засмях и казах, че не е много хубаво човек да се шегува с такова нещо, но от погледа на майка ми разбрах, че не бе шега. Баща ми винаги беше на моя страна, винаги ме разбираше, винаги беше до мен.
И така. . не казах на никой и се затворих в себе си- може би от там почва проблемът ми. Точно тогава помагах на най-добрия ми приятел, който се самонараняваше. . и накрая не издържах и се изкуших и една вечер се нарязах яко в кухнята плачейки.
На следващият ден си казах, че това повече няма да се повтори, но уви. Продължавах. . Така вместо да изливам болката си чрез приказки. . я изливах върху себе си. . . Господи. . цели 3 години минаха и аз продължавам. . През какво ли не преминах. . Биеха ми, обиждаха ме. . караха ме да се чувствам като БОКЛУК, НИЩОЖЕСТВО и може би съм. . Майка ми. . и тя все още не го е преживяла. . не яде. . прилича на скелет. . нервна е, отчаяна е. .
Преди няколко месеца реших да спра. . и спрях, но не беше много дълго. . Преди няколко дни пак се рязах. . И искам да спра. . Хора омръзна ми това съществуване. . Искам да постигна нещо искам да спра да се режа. .
Рязането е като цигарите . . и ако искаме да спрем . . е само до воля. . имам я. . но . . но. . винаги нещо става. . Не казвам, че моята история най-страшна и жестока. . Но имам нужда от помощ. . И знам какво ще кажете. . Да отида при психолог. . Е, ходих. . До никъде не ме доведе. .
АЗ ИСКАМ ДА СПРА, И ЗНАМ, ЧЕ ЩЕ СПРА. . поне така се надявам. . А й надеждата умира последна. . . , нали? ! !
Ще съм благодарна, ако пишете. .
Довиждане, съжалявам, ако съм ви отегчила.
Винаги съм била много щастливо и лъчезарно дете, но някъде преди 3 години това се промени. Бях шокирана от новина, която уби част от мен. И тази новина беше, че баща ми е починал. Когато го чух първоначално се засмях и казах, че не е много хубаво човек да се шегува с такова нещо, но от погледа на майка ми разбрах, че не бе шега. Баща ми винаги беше на моя страна, винаги ме разбираше, винаги беше до мен.
И така. . не казах на никой и се затворих в себе си- може би от там почва проблемът ми. Точно тогава помагах на най-добрия ми приятел, който се самонараняваше. . и накрая не издържах и се изкуших и една вечер се нарязах яко в кухнята плачейки.
На следващият ден си казах, че това повече няма да се повтори, но уви. Продължавах. . Така вместо да изливам болката си чрез приказки. . я изливах върху себе си. . . Господи. . цели 3 години минаха и аз продължавам. . През какво ли не преминах. . Биеха ми, обиждаха ме. . караха ме да се чувствам като БОКЛУК, НИЩОЖЕСТВО и може би съм. . Майка ми. . и тя все още не го е преживяла. . не яде. . прилича на скелет. . нервна е, отчаяна е. .
Преди няколко месеца реших да спра. . и спрях, но не беше много дълго. . Преди няколко дни пак се рязах. . И искам да спра. . Хора омръзна ми това съществуване. . Искам да постигна нещо искам да спра да се режа. .
Рязането е като цигарите . . и ако искаме да спрем . . е само до воля. . имам я. . но . . но. . винаги нещо става. . Не казвам, че моята история най-страшна и жестока. . Но имам нужда от помощ. . И знам какво ще кажете. . Да отида при психолог. . Е, ходих. . До никъде не ме доведе. .
АЗ ИСКАМ ДА СПРА, И ЗНАМ, ЧЕ ЩЕ СПРА. . поне така се надявам. . А й надеждата умира последна. . . , нали? ! !
Ще съм благодарна, ако пишете. .
Довиждане, съжалявам, ако съм ви отегчила.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.2
Общо гласували: 5
51
44
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Бях чула за един мъж на който починала съпругата му и той се обърнал към екстрасенси.Наистина му помогнали до голяма степен.Проучи ги и си избери най добрата колкото и езотерично за звучи.И,не оставай сама щом казваш че това те кара да правиш така.-приятели курсове занимания.Знам че ти звучи банално но времето наистина лекува.Трябва ти време за да го забравиш.Когато мине достатъчно време ще отшуми от само себе си."Блажени плачещите защоте те ще се утешат"-пише в Библията.И въпреки че някои определят Християнствово като садистична религия на изтезанията,все пак това е вярно защото Господ гарантира че рано или късно ти ще се "утешиш".Моли се повече и ходи на църква защото съм се убедила от личен опит че Господ съществува.Тои те обича и ще ти помогне.успех!!!!!!
Също имам и една сестричка, хехе.. Тя е на 10 и е доста зряла за възрастта си.. винаги прикрива чувствата си.. И преди няколко дена тя се разплака.. А да се стигне до там, че да се разплаче.. не знам.. Понякога искам да съм като нея.. Да бъда силна. Знам, че направих пълна простотия като почнах този кошмар, но все си мислех, че живота на ще е по-добър, ако мен ме няма.. Добре че накрая се осъзнах.. Не съм някое депресарско дете.. Винаги съм усмихната и весела пред приятелите ми. Но проблемът е, когато остана сама.. Всякаш чудовище се е вселило в мен.. Ахаахах колко тъпо звучи.. Не знам защо ви споделям това, но просто.. имам нуждата да го излея някъде.. Съжалявам, ако съм ви отегчила и отново благодаря за коментарите..