Не споделяме историите си тук,за да ни обиждат,ако бях толкова гадна,едва ли щеше да е още с мен.Човек сам решава и между другото обърнете внимание на правописа
Буба,не се обиждам.че ме наричаш кифла,твое право си е да изказваш мнение.Понякога в живота си правим неща, за които не сме си и помисляли,че сме сбособни.Не ме съди,аз съм се осъдила на доживотна болка за грешката си.Що се отнася до любовта,ние не я избираме,тя избира нас.Нима всеки не иска да му е лесно,да открие подходящия и да бъде щастлив.Понякога нещата просто се случват.Мислиш,че не страдам,че не ме боли,повярвай ми не е така,само аз знам болката която изпитвам,мъката която изгаря сърцето и душата ми.Не се оправдавам,напротив обвинявам се,но както се казва свършен факт.Писах тук,защото имах нужда да споделя,защото съм се затворила в себе си съм се отдала на сълзи и страдание.Не си вадете погрешно мнение за хората,това,че една жена има връзка с женен мъж не я прави кучка,не съдете прибързано.Аз съм човек като всички останали със сърце и душа.Няма безгрешни хора на тоя свят,не се обвинявам,че обичам.Да чувстваш,значи да си жив....а понякога не ми се иска...
Здравей Весела,казах и защото не можех да жиевя повече с угризенията,защото се поставях на мястото и и се чувствах като лъжкиня.Тя вече знаеше,задаваше ми въпроси,а аз отричах.Не съм споменавала досега,че той е мусюлманин,различно е.За тях децата означават всичко,той има само тях и родителите му са починали.Що се отнася до това дали ме обича или не.може би си права,че не ме обича,незная.Връзката ни не беше само сексуална,между нас имаше нещо повече,дълги разговори,смях и плач.Това не се забравя от днес за утре.Вчера се срещнах,е,само поговорихме.но аз виждам болката и в неговите очи...не мисля,че някога ще го забравя.....немога
Здравейте,благодаря за подкрепата,но явно не е било любов,както ви казах разказах на жена му,ситуацията беше такава,нямаше как да излъжа.Той избра нея,впрочем децата си.Разбирам го,но продължава да ми пише и аз се измъчвам.Плача ден и нощ,постоянно гледам снимките.Вчера се звънна на звънеца,отворих беше той,целуна ме усмихна се и тръгна.Как да го разбирам?Чувствам се психически нестабилна,немога да го прежаля,немога да го забравя,не искам...... :'(
Е сега да ви кажа как се развиха събитията,аз съсипах всичко.Празнувахме поотделно Нова Година,нормално е той да е с децата си.Обади ми се в 12 часа бях много щастлива.На следващия ден исках да го видя,все пак на първия ден от новата година е нормлано да искаш да се видиш с най-близкия до теб човек,но той се обади и каза,че има проблем с колата и незнае дали ще може да дойде.Аз глупачката се направих на интересна и се разсърдих,скарахме се.Два часа по-късно се обади,чесе прибрал някакси и ако толкова желая да се видим да отида в неговия град.Така и направих,но.....кавгата продължи и нещата стигнаха до там,че аз казах на жена му за връзката ни и......всичко свърши,дето се казва сама си го направих.Прибрах се в къщи,плаках,просто исках да умра,сякаш светът се беше свършил.Тогава ми звънна негов приятел и попита какво се случило,аз плачех,дума неможех да кажа.той пристигна веднага.На масата в хола имаше бутилка уиски и няколко хапчета,които всъщност нямаше да изпия,но колкото да стресират някого бяха там.Той се изплаши извика линейка и така два дни бях в болницата,а моят любим не ме потърси,бях сломена.Обади ми се преди малко,попита как съм и ме помоли да му дам няколко дни,докато в къщи се разминат нещата.Тежко ми е по дяволите.......
Благодаря ти Анна,проблема е и в самата мен,искам го,но се чувствам виновна,че съм с него.Не мога да опиша това чувство между нас.Вчера си смених номера на телефона,реших да напрая първата крачка.Някъде към 23 часа вечерта не издържах,не се обадих,но се качих в колата и реших просто да мина по неговата улица,нещо не ми даваше мира.Той живее на 30 км от мен а пътя е през една гора.Разминахме се по средата на пътя,той беше тръгнал към мен,а аз към него.Стояхме та, в тъмнината и дори не можехме да си кажем нещо.......Страх ме Анна,страх ме е,че няма да мога се справя без него......
Всеки,ден изживявам,този кошмар отново и отново.Днес беше деня в който,трябваше да взема решението и отново не успях,той отново ме пречупи.Снощи около 22:00 часа ми се обади жена му,каза ми че много добре знае,че имаме връзка и докога мислим да продължаваме така.Отрекох всичко,неисках да я наранявам.Обадих му се днес и го помолих да поговорим.Плаках,молих му се да ме оттърве от този ад,да си тръгне и никога да не ме търси,нека всеки продължи живота си,но не,неиска да и чуе.Неусетих как изминаха тия 7 часа спор,караници и всичко без резултат.По дяволите,как да го изтрия от сърцето си?Чувствам се като в омагьосан кръг,промених навиците си изолирах приятелите си,та това не съм аз,не бях такъв човек.Вярно,той се грижи за мен по всякакъв начин,но това не ми е достатъчно,мисълта,че аз съм другата ме сломява психически.
Проблема е,че той знае,как да ме манипулира,наясно е с чувствата ми,винаги се изкарва мъченик,едва ли не аз съм тази,която трябва да разбира и приема всичко.Немога да се преборя със самата себе си,страдам много.
Моите коментари