Питаш ме защо забременях вторият път - ами най-вероятно не съм го направила сама...и не съм очаквала да бъде по-различно - аз много обичам децата и винаги съм искала да имам поне две :)...пък и когато го усетиш в себе си не мисля, че е много лесно да се махне - чисто майчинско чувство.. както и да е... топлината и любовта не я очаквам от мъжа с който живея определено..
Аз не обвинявам децата си за нищо, защото те са моето богатство и смисъла на толкова години съжителство. Давам им вярата в ценностите,енергия и много хъс към всичко, което правят.
Ами желязна съм - така ме научи живота. Много добре си давам сметка, че децата ми имат нужда от доста средства, за да живеят добре - и не само заради абитуриентския бал...все пак съм майка от 17 години... Мисля, че са едни щастливи и добре възпитани деца. И никога няма да се чувствам "виновна" за това че съм ги родила и ще се боря до последно както за тяхното, така и за своето щастие.
Е, аз не обвинявам децата си, но се страхувам, че не мога да им осигуря нормален живот ако се разделим. Те вече са големи, а с една заплата в България за кое по-напред да мисля - само квартирата и сметките едва бих платила. Толкова години се мъчим и сега се радват на добро жилище - това е което ме спира, нямам достатъчно доходи, за да се справя сама.
Моите коментари