Живея в брак без любов от 17 години

На 39г. съм, имам две деца, омъжена съм от 17 години. Бракът ми не е това, за което съм си мечтала Още от начало не се получи както трябва. Бяхме решили да се сгодим и аз същата вечер забременях, мъж ми като разбра ми постави ултиматум да го махна, защото не е готов за баща. . . . беше силно подкрепен от майка си и сестра си.

Много плаках и отидох на лекар (той не си направи труда да дойде с мен), лекарката ми каза че едва ли не е чудно че съм забременяла (няма да влизам в подробности). Уплаших се, че ако направя аборт може да нямам деца и реших да оставя детето си. Мъж ми в крайна сметка реши да остане с мен и се оженихме. Много трудно ми беше, той не се грижеше за мен и не ми помагаше изобщо. Ако бях махнала детето си, нямаше да бъда с него. Едва свързвахме двата края. След три години и половина забременях отново - реакцията беше същата от страна на мъж ми и неговото семейство.

Казах, че ще родя бебето, събрах си багажа и с първото си дете отидох при майка ми и баща ми. Когато наближаваше времето за раждане пак се събрахме. . . . и така един безличен брак . . . 17 години. Тежи ми, че не усетих огъня в очите на мъжа дo себе си, при появата не дете, никога не чух думите: "не се притеснявай всичко ще е наред - до теб съм" или "дай да ти помогна". Сега ни свързват две деца- прекрасни и един голям ипотечен кредит. . . Имам нужда от топлина и любов