Благодаря ти за съвета. Днес се навършват 40 дни, откакто го няма и цял ден събирам смелост да отида на гроба му. Надявам се, че след като му кажа, каквото имам ще се почувствам малко по - спокойна. Той много ме подкрепяше в учението ми и мисля, че би искал да се концентрирам върху уроците си, но все още не съм готова. Постоянно мисля за него и вярвам, че той е на по - добро място и ме гледа.
Диди, много ти благодаря за подкрепата. Може би ако си поплача и му напиша всичко това, което имам да му кажа, ще ми помогне да излея цялата си болка. Истината е, че не знам как да взема живота си в ръце, как да продължа да живея без него, изобщо дали мога да го направя. Как ще съм способно един ден да се усмихвам отново? Дните и нощите са толкова дълги.. Когато съм будна мисля само за него, когато заспя го сънувам. Знам , че не бива да живея в спомените, но го обичам толкова много и няма да го забравя
Не, случаят е друг. Става дума за катастрофа близо до София. Казват, че е починал на място. Опитвам се да го запомня такъв, какъвто беше, но не мога да спра да мисля как се е чувствал в онзи момент, дали го е боляло, дали изобщо е имал време да помисли за мен, за семейството си...
Моите коментари