Приятелят ми почина. Как до продължа без него
АнонименНовак
Преди месец приятелят ми, с който бяхме заедно близо 2 години, почина. Всичко стана толкова неочаквано. А беше само на 21. Не знам как да продължа. От тогава не съм ходила на училище, дори не искам да се срещам с хора. Майка ми се опитва да ме мотивира с това, че това ми е последна година и трябва да се фокусирам върху уроците, но това още повече ме демотивира.
Обичам го толкова много, а дори не можах да се сбогувам с него. Опитвам се да бъда силна и да не плача, но просто не издържам. Ако бях отишла с него, той нямаше да се качи в онази кола и нямаше да се случи всичко това. Не мога да спра да се обвинявам. Чувствам се безкрайно виновна.
След деня на погребението не мога да събера сили да отида на гробището. Всички спомени ме връхлитат - майка му, която не спираше да плаче, затворения ковчег, снимката му. Сънувам го почти всяка вечер. Зле ли постъпвам спрямо него като не отивам на гроба му? Защо трябваше да се случва това? Как до продължа без него? Дали някога ще мога?
Обичам го толкова много, а дори не можах да се сбогувам с него. Опитвам се да бъда силна и да не плача, но просто не издържам. Ако бях отишла с него, той нямаше да се качи в онази кола и нямаше да се случи всичко това. Не мога да спра да се обвинявам. Чувствам се безкрайно виновна.
След деня на погребението не мога да събера сили да отида на гробището. Всички спомени ме връхлитат - майка му, която не спираше да плаче, затворения ковчег, снимката му. Сънувам го почти всяка вечер. Зле ли постъпвам спрямо него като не отивам на гроба му? Защо трябваше да се случва това? Как до продължа без него? Дали някога ще мога?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Коментари (11)
Изпрати
Здравей, може би вече си по-добре, но аз сега прочетох историята ти и реших да ти пиша. Не се упреквай, че не си отишла с него, когато има нещо да става, ще стане. Приеми че така е било писано и ти си направила нещо много хубаво - дала си му много любов и той е бил много щастлив. Аз съм убедена, че не свършва всичко със смъртта на човек и ..... някой ден ще разбереш че е така. Мисли за това, че той е някъде около теб, но не можеш само да го видиш. А времето наистина успокоява мъката. Само не се отчайвай!
5
2
Не се вини,така само увеличавеш страдонието си,а ти нямаш вина.Дай си време,толкова колкото ти е нужно.Обичай го ,тъгувай,плачи,не задържай болката си.Не се вини .затова че не ходиш на гробищата,та той е в сърцето ти
9
1
Много съжалявам,аз също преди време загубих своя приятел,беше ми много трудно да продължа без него,но някак намерих сили,наи-вече заради него,защото той не би искал да тъжа,а да бъда същото момиче докато бяхме заедно,слънчево и щастливо,в момента вече съм омъжена и имам най-прекрасното момиченце,знам,че не е никак лесно,но продължи живота си както до преди инцидента,и прачи неща,които те карат да се чувстваш добре
1
1
Виждай се с някого - важно е да не си сама. 2рото захвани се с нещо което ти доставя радост , ако ще то да е излет в планината сама или спорт или рисуване или просто пиене на чай. Не мисли за любов и отбягвай да гледаш другите двойки. Времето лекува, въпросът е че големите рани изискват много много време, но започни така, а по-нататък ще си по-силна. Това са неща които да ти запазят духа на първо време, после като укрепнеш ще си помогнеш сама лека полека
2
0
Здравей!
Първо моите съболезнования за приятеля ти.
Колкото и да не вярваш, разбирам те. Да се оттърсиш от загубата на обичан човек е невъзможно. Ще те посъветвам да си мислиш с него. Странно е, но си мисли наистина само за споделените ви мигове на щастие. Аз силно вярвам, че той бди над теб и е с теб, независимо къде е. Когато става въпрос за училище, мисли си: "Аз ще бъда силна заради него, аз ще се справя заради него, така той ще бъде щастлив там, където е." Така си казвах аз, когато загубих любим човек. Това ми помогна. Но не се обвинявай за нищо. Това само ще ти навреди. Концентрирай се върху това да дадеш най-доброто от себе си, за да намери душата му покой.
Тъжно, но факт. Това е от онези моменти, когато от нас се изисква да бъдем силни, а това ни се вижда невъзможно. Но това е и от моментите, в които порастваме, за съжаление.
Пращам ти мои усмивки и вяра, че душата на приятеля ти ще намери покой чрез твоя помощ!
Първо моите съболезнования за приятеля ти.
Колкото и да не вярваш, разбирам те. Да се оттърсиш от загубата на обичан човек е невъзможно. Ще те посъветвам да си мислиш с него. Странно е, но си мисли наистина само за споделените ви мигове на щастие. Аз силно вярвам, че той бди над теб и е с теб, независимо къде е. Когато става въпрос за училище, мисли си: "Аз ще бъда силна заради него, аз ще се справя заради него, така той ще бъде щастлив там, където е." Така си казвах аз, когато загубих любим човек. Това ми помогна. Но не се обвинявай за нищо. Това само ще ти навреди. Концентрирай се върху това да дадеш най-доброто от себе си, за да намери душата му покой.
Тъжно, но факт. Това е от онези моменти, когато от нас се изисква да бъдем силни, а това ни се вижда невъзможно. Но това е и от моментите, в които порастваме, за съжаление.
Пращам ти мои усмивки и вяра, че душата на приятеля ти ще намери покой чрез твоя помощ!
7
0
Благодаря ти за съвета. Днес се навършват 40 дни, откакто го няма и цял ден събирам смелост да отида на гроба му. Надявам се, че след като му кажа, каквото имам ще се почувствам малко по - спокойна. Той много ме подкрепяше в учението ми и мисля, че би искал да се концентрирам върху уроците си, но все още не съм готова. Постоянно мисля за него и вярвам, че той е на по - добро място и ме гледа.
7
2
Не знам дали е подходящо да ти препоръчвам филм в такъв натоварващ и стресиращ момент за теб. Филма "Послепис, Обичам те" с Джерард Бътлър, е много добър пример и филм с поука, как трябва да се опитаме да се вземме в ръце, макар и със свито сърце от болка. Да създадем нещо ново. Да направим нещо съ себе си, което досега не сме. Да се радваме колкото можем да на живота, защото според мен всички близки които си тръгват от нас завинаги биха искали точно това. Да бъдем щастливи. А след време, всички ние ще се срещнем. Вярвай в това. А дотогава ще се виждаме в сънищата :)
4
0
Моите съболезнования! :( Не знам какво да те посъветвам. Наистина е жалко когато си отиват млади хора. Прегръщам те! Бъди силна!
5
2
Жалко :(
2
0
Най-важното е да не се виниш,не си знаела какво ще стане така че не може да бъдеш отговорна.Понякога така се случва,хората си заминават без време.Просто бъди силна,помни само хубавите моменти които сте имали и не се затваряй в себе си.Ако имаш нужда поговори с някого,аз съм насреща,ако искаш поговори с психолог.Живота продължава,въпреки всичко.Искрено ти желая успех занапред и не унивай.Не се обвинявай!
4
0
За съжаление живота е ужасно суров на моменти, отиди на гроба му, поплачи си и му поговори. След това се опитай да се мотивираш наистина с уроците, за да насочи мислите си в друга посока. За съжаление той няма да се върне и едва ли иска да те гледа тъжна. Да не става въпрос за момчето от Градина или бъркам?
4
0
Не, случаят е друг. Става дума за катастрофа близо до София. Казват, че е починал на място. Опитвам се да го запомня такъв, какъвто беше, но не мога да спра да мисля как се е чувствал в онзи момент, дали го е боляло, дали изобщо е имал време да помисли за мен, за семейството си...
3
0
Рейтинг
4.1
Общо гласували: 7
53
42
32
20
10
Дай твоята оценка:
