Приятелят ми почина. Как до продължа без него
редакция:
Преди месец приятелят ми, с който бяхме заедно близо 2 години, почина. Всичко стана толкова неочаквано. А беше само на 21. Не знам как да продължа. От тогава не съм ходила на училище, дори не искам да се срещам с хора. Майка ми се опитва да ме мотивира с това, че това ми е последна година и трябва да се фокусирам върху уроците, но това още повече ме демотивира.
Обичам го толкова много, а дори не можах да се сбогувам с него. Опитвам се да бъда силна и да не плача, но просто не издържам. Ако бях отишла с него, той нямаше да се качи в онази кола и нямаше да се случи всичко това. Не мога да спра да се обвинявам. Чувствам се безкрайно виновна.
След деня на погребението не мога да събера сили да отида на гробището. Всички спомени ме връхлитат - майка му, която не спираше да плаче, затворения ковчег, снимката му. Сънувам го почти всяка вечер. Зле ли постъпвам спрямо него като не отивам на гроба му? Защо трябваше да се случва това? Как до продължа без него? Дали някога ще мога?
Обичам го толкова много, а дори не можах да се сбогувам с него. Опитвам се да бъда силна и да не плача, но просто не издържам. Ако бях отишла с него, той нямаше да се качи в онази кола и нямаше да се случи всичко това. Не мога да спра да се обвинявам. Чувствам се безкрайно виновна.
След деня на погребението не мога да събера сили да отида на гробището. Всички спомени ме връхлитат - майка му, която не спираше да плаче, затворения ковчег, снимката му. Сънувам го почти всяка вечер. Зле ли постъпвам спрямо него като не отивам на гроба му? Защо трябваше да се случва това? Как до продължа без него? Дали някога ще мога?
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.1
Общо гласували: 7
53
42
32
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Първо моите съболезнования за приятеля ти.
Колкото и да не вярваш, разбирам те. Да се оттърсиш от загубата на обичан човек е невъзможно. Ще те посъветвам да си мислиш с него. Странно е, но си мисли наистина само за споделените ви мигове на щастие. Аз силно вярвам, че той бди над теб и е с теб, независимо къде е. Когато става въпрос за училище, мисли си: "Аз ще бъда силна заради него, аз ще се справя заради него, така той ще бъде щастлив там, където е." Така си казвах аз, когато загубих любим човек. Това ми помогна. Но не се обвинявай за нищо. Това само ще ти навреди. Концентрирай се върху това да дадеш най-доброто от себе си, за да намери душата му покой.
Тъжно, но факт. Това е от онези моменти, когато от нас се изисква да бъдем силни, а това ни се вижда невъзможно. Но това е и от моментите, в които порастваме, за съжаление.
Пращам ти мои усмивки и вяра, че душата на приятеля ти ще намери покой чрез твоя помощ!