На принципа на пирамидата на Маслоу - като не са задоволени елементарните потребности, няма как да искаме човека да има духовни потребности и ценности. Аз не мисля, че само българите са така.
Проблема е, че от поколения Българина е затворен в малки общества - не пътува да види свят и манталитет, гладен е - в магазина избира по цена, а не какво му се яде, зависим е - живеят няколко семейства под един покрив и са научени, че близките са им длъжни морално и финансово и много важно - живее без религия, ценности и примери за подръжание.
Много българки искат деца, но ако са в провинцията безработни как да гледат дете? Ако са дошли в София и са на квартира кое да плащат първо - наем или пелени? Колко българи могат да си купят жилище, та ако останат без работа един месец, детето им няма да спи под някой мост? Нека преди да попитаме колко българки имат деца да попитаме колко българки имат съпрузи, на които да разчитат за гледането на деца, колко то тях имат къде да живеят и изкарват достатъчно за да гледат дете, колко от тях могат да се класират за детска градина? Статистиката показва, че повече от половината българчета са извънбрачни! И вие съдите майките? Къде са бащите, как жена да роди, като мъжа й всеки момент може да си събере багажа?
Направете проста сметка - колко е заплатата на българина и колко са му разходите. Как да стане? От там идва голяма част от проблема. Искаме умни хора, добре де ама тези хора трябва да се образоват. Как? Със заплатите на родители, които сами на свързват двата края? Как се учи на гладен стомах, в общежитие където музиката гърми постоянно. Колко хора трябва да работят и да учат. Как се учи след цяла нощ работа в дискотека? А как да хванеш дневна работа, като трябва да ходиш на лекции?
Кой ти цени образованието в днешно време? Добре че са няколко чужди фирми, та да плащат на хора с образование. Иначе на Българския трудов пазар какъв стандарт на живот ще ти донесе образованието? В банка младите започват на 450 - 500 лв., това са пари които сервитьорка в чалготека изкарва за петък и събота. Кое да я мотивира да иде в банката?
Българина е озлобен защото е притиснат, гладен, без преспектива, без бъдеще, потънал в проблеми, изтощен от дребни сметки как да спести някой лев, за да си плати сметките. Тъжно е, но не е изненадващо.
Здравей,
Вие сте във възраст когато растете, променяте се, развивате различни интереси и тръгвате в различни посоки. Разбирам че средата и компанията са много важни, но аз бих те посъветвала да се фокусираш върху себе си, не върху това какво биха харесали определени две момичета в теб.
Помисли какво харесваш, хобита, спортове, музика, дрехи, книги. Изгради си си собствен стил и имай собствено мнение. Бъди добра приятелка, интересна събеседничка, предлагай да правите интересни неща и така ще привлечеш хора към себе си, които да те уважават и да те харесват. Важно е и да си независима, намери си и други приятели и хора, с които да излизаш и общуваш, хем ще научиш нови неща, хем дори и тези момичета да те пренебрегват, ти ще излизаш и ще се забавляваш, а няма да стоиш и да плачеш вкъщи.
Всички обичат добрите, забавни, приятни, интересни, силни и независими хора. Такива хора привличат останалите като магнит. Вместо да мислиш как да кръжиш в орбитата на други момичета, помисли как да развиеш себе си и да намериш хора, които да те уважават и да ти бъдат истински приятели.
Успех!
Щом си здрава, всичко друго може да се оправи.
Човешкия мозък е странно нещо и не трябва да се подценява, трябва да намериш път към щастието. В редки случаи липсата на определени вещества в мозъка могат да са причина и да имаш нужда от лекарска помощ, но според мен това трябва да е последен вариант.
И аз си мисля, че може би си изпаднала в някакво депресивно състояние. Може би просто трябва да изчакаш докато отмине. Или поеми инициативата и опитай да промениш нещо, какво те прави щастлива? За какво си мечтаеш? А как можеш да го постигнеш? Какво трябва да се промени - хората около теб, работата ти, мястото, където живееш? Какво те спира да го промениш?
Мислила ли си да се консултираш с психо терапевт? Не някой, който да те натъпче с лекарства, а някой който да анализира от къде идва това състояние и да потърси с теб изход от него.
Съгласна съм с мнението по-долу, че физическа активност, природа и социални контакти ще помогнат.
Като ти стане много криво, пусни си някоя комедия и я остави да те разсмее.
Успех!!!
Аз бих ти препоръчала почивка или екскурзия - поне 10 дни. Знам, че това е въпрос на пари и време, но ако можеш да го направиш, мисля че ще помогне. Да не мислиш за ежедневието, да се отдалечиш малко и да видиш нещата от далече.
Хората често много се задълбават в ежедневието, притесняват се твърде много, ядосват се, приемат за много важни неща, които всъщност нямат голямо значение и "чакат кораб, без да осъзнаят, че са на летище".
Опитай да мислиш какво те прави щастлива и да обръщаш възможно най-малко внимание на това, което те ядосва. Отдели повече време за себе си - вечер по един час, вземи си хубава книга, чаша чай и се опитай да си почиваш, без да се ядосваш, без негативни мисли.
Помисли какво те прави щастлива и го прави по-често, малките неща - разходки в парка, любими места да пиеш кафе, любима храна за вечеря. Без причина, качи се на автобуса и отиди за уикенд на морето, еднодневна разходка до Гърция или Турция - колкото по-често си по-далече от проблемите, мислено и физически, толкова по-малки ще изглеждат те.
В дългосрочен план, определи какво не те прави щастлива и какво трябва да промениш и как може да го направиш. Не се притеснявай, че целите ще отнемат време, за да ги постигнеш, времето ще мине така или иначе.
Може би просто страдаш от пролетна умора, може би си изморена, помисли за хубавите неща, които те правят щастлива - първо малките, после големите!
Успех!
Живеем в ерата на интернет, публикувай в нет-а - вбокс, ютюб, направи си блог. По това колко те гледат и харесват хората, ще разбереш дали проблема е в теб или в публиката.
А и така ще те намерят хора като теб.
Успех!
3 месеца са нищо, може би още си очарована от "лошия" и "силния" мъж/ момче. Но какво ще стане след още 3 месеца? След 3 години? А това дете, което е изоставил? Ако утре изостави и теб с едно дете?
Това, че е кривнал от пътя не е хубаво, но това че си е изоставил детето трябва да ти говори още по-красноречиво.
Не знам на колко години е и дали има намерение и желание да се промени, но ти помисли сериозно как се виждаш с него след година, две, пет?
Здравей,
Малка си, аз бих те посъветвала да не бързаш. Завърши училище, запиши се в университет в друг град. Завърши, намери си работа, намери себе си и посоката в живота си. Ако любовта ви е силна, този човек ще бъде да теб и ще те подкрепя и ти няма да го смениш с друг. И ако се обичате при други условия - пораснали, с кариера, в друг град, вярвам че родителите ти ще го приемат, защото ще уважават доказали се хора.
Родителите ти според мен не ти дават най-добрия съвет за "богатство и потекло", най-малкото защото в България нямаме синя кръв и повечето хора с пари, не са ги заслужили с големи умствени възможности (мое лично мнение) и съответно не ги влагат по-далече от кръчмите, салфетките и силиконовите кукли. Но те те обичат и винаги ще бъдат до теб и ще ти помогнат, ако си в беда. Те ти мислят доброто и твоето бъдеще е тяхното признание, ако ти успееш, те ще се чувстват успели родители, ако ти си нещастна и те няма да са щастливи.
Ако го оставиш заради родителите си, винаги ще ги обвиняваш, че са попречили на щастието ти. Ако им обърнеш гръб и избереш любовта, ще обвиняваш него, че те е отделил от семейството ти. Дай си време, помисли за себе си, какво искаш от живота? Поздравления, че цениш образованието, бих те посъветвала да продължиш в тази насока, защото то е прозорец към света - кой знае, утре може да учиш или работиш в чужбина, където религия и познанствата в малките градчета няма да имат никаква роля.
Пожелавам ти много щастие!
Здравей,
Да, трудно е да започне човек на ново и сам, казвам го от опит. И аз бях така, кацнах на чужда земя и трябваше да почна от това да науча къде е най-близкия магазин, за да си купя храна. Но сега година и половина по-късно имам добри познати, на път да ми станат приятели, хора с който излизаме да хапнем, на кино, дори и два пъти пътувахме заедно. Едва ли си единствената в това положение, сигурно има много хора като мен, като теб, просто трябва да ги намериш. Повечето големи градове имат групи от чужденци, потърси в интернет, Фейсбук групи. Опитай да си по-инициативна с хората, който познаваш - колеги например (предполагам че учиш), предложи след лекции да хапнете някъде. В началото всички са познати, но с времето се отпускат и споделят повече, особено ако ти правиш малки първи крачки.
За любов, защо не опиташ сайт за запознанства? Може да не е най-добрия вариант, но какво губиш, освен малко време?
Не се отказвай, хубавите неща стават бавно! Успех!
И на мен ми се случва, особено като почна да мисля кой е там и кой ще ме слуша. Опитай първо да говориш пред приятели и познати. Помоли ги да са ти аудитория за малко. Трябва да претръпнеш с времето.
Опитай и с позитивно мислене, щом си там, занчи някой иска да чуе какво имаш да кажеш. Като си подготвяш презентациите, помисли къде може да добавиш уместна шега в контекста, това винаги отпуска напрежението и усмивките на аудиторията са винаги окуражителни.
Като започнеш да говориш, съсредоточи мисълта си върху това, за което говориш, не мисли какво ще кажат или ще си помислят другите. Загледай се в нещо, така че да не гледаш хората и реакциите им, опитай се да си представиш, че говориш на себе си в празна конферентна зала. При мен такива неща помагат, надявам се и на теб да са полезни.
Успех!
Здравей,
Първо искам да те поздравя за смелостта да напуснеш съпруга си! Много хора обричат себе си и децата си на нещастен живот от страх как ще се оправят сами. Явно си смела млада жена, живота е пред теб.
Аз бих те посъветвала да не оставаш финансово зависима. Намери си работа, ако можеш помисли и за професия в дългосрочен план, изкарай курсове. Постави си цели и мисли за напред, как живота ти да върви към все по-добро. Ако си стабилна финансово, по-малко ще се притесняваш за теб и децата си, дори и ако останеш без мъж.
За мъжа до теб, 3 години (ако съм разбрала правилно) не са голяма разлика, не го мисли. Наслади се на щастието си с него. Никой не знае какво ще стане утре, и ти може да се влюбиш в друг.
Успех!
И аз имах бяло течение няколко месеца преди да ми дойде цикъла, не знам дали е имало някаква връзка.
На 15 не е страшно да нямаш цикъл, всеки организъм си е различен, особено ако си много слаба. Тялото има нужда от определен процент мазнини преди да стане способно да се възпроизвежда.
В страни, където децата консумират много месо и мляко с хормони и са по-пълни им идва и на по 10 години.
Но ако се притесняваш, отиди на гинеколог и ендокринилог, да ти проверят хормоните. Гинекологът ще помогне и за бялото течение, а междувременно не носи прашки или бельо от синтетични материи и си вземи хубави интимни кърпички (имаше едни с червена опаковка и бял етикет, извинявам се, че не помня марката). Успех :)
Според мен още чувстваш страх и яд и първо трябва да помислиш как да преживееш това. Притеснява ме това, което казваш за алкохола и другите неща. Тривиално изказване, но ти вредиш на себе си заради грешките на бившия ти. Не знам колко време е минало от тогава и дали времето ще ти помогне. Имала съм подобно гадже отдавна - ревнив, който ме заплашваше,чувството да си безпомощна е ужасно. И сега, след толкова години като се сетя усещам яд. При мен времето помогна. Останах сама, съсредоточих се в ученето, след това работата си. Спортувах, там като че ли изкарвах агресията си.
Докато не го преодолееш сама, други връзки ще са ти трудни. Може би, ако споделиш на това момче, ако го чувстваш достатъчно близък, той може да ти помогне. Пожелавам ти успех, не се обвинявай, дай си време и гледай напред!
Последна до тук, нали така? Живота е пред теб, те първа има да срещаш любов и мъже. Поздравявам те, че не си си легнала с него, само защото той е искал, щом ти не си готова. Забрави го и продължавай напред и продължавай да не правиш компромиси за мъже, които не го заслужават.
Моите коментари