Ами да - искам да ми се признава и оценява, когато заслужавам. Аз децата си не съм довела като зестра - били са планирани с желание и любов и защо да не се скривам от време на време зад мъжа си. Не е ли това смисъла на брака?! Какво значи безлюбовие - аз обичам мъжа си, дори и сега, когато вече всичко приключи - това грешно ли е?! А пък симптомите ги забелязах, но не исках да им повярвам, защото до последно вярвах на човека, с който съм била половин живот, защото когато задавах въпроси, не ми се отговаряше ясно и защото се надявах ... Но благодаря за откровения коментар.
Няколко пъти прочетох коментара ви - не приемам, че 20 години да живееш в "мъчение, компромиси и примирение" е мъжко и достойно, така че няма да се съглася. Той не е мекотело и никой не го е държал насила, има достатъчно достойнства и примирението не е в природата му. Но да, винаги вината е двустранна - аз просто изплаках болката си, а и видях различни мнения, което е полезно в моя случай. Приемам случилото се като урок, който не съм разбрала и трябва да науча по болезнен начин. Не съм нещастна - работя, близка съм с децата си, имам мечти, но любовта не е сред тях вече.
Благодаря за окуражителните думи, за съпричастието. Тъжно е, че да видя, колко много наранени хора има. О да, аз също имам вина - явно бях повече майка, отколкото съпруга. Не обичам нощния живот, купоните и алкохола и му давах свобода в това отношение, мислейки, че като не го ограничавам и си гледам семейството, това означава нещо за него. Странното е, че аз не обвинявам основно тази жена. Не тя е поела ангажименти към мен, не с нея сме градили дом и създавали деца, не зад нейния гръб съм била в трудни моменти. Това, което ме убива сега е неговото отношение или по-точно липсата на такова, тежките думи, обидите, сарказма. Вече не мога да го позная - толкова е различен, че се питам, дали наистина съм го познавала или напоследък така се е променил. Осъзнавам, че вече единственото вярно решение е да не се виждаме, но за съжаление между нас има две същества, на които ще останем родители завинаги.
Моите коментари