20 години брак си отидоха заради друга жена

А бе жено,какво си се предала,ще ти мине тази история с 20 годишният ти брак.
Слушай ме добре и ако прецениш ,че може да го направиш или опиташ да го направиш ти гарантирам ,че първо ще си щастлива и второ, ще откриеш себе си като личност.
Аз имам същата история ,15години брак и същите терзания,бях мъртва,опит за самоубийство,отказ от храна,непоносимост да излизам,с мъки на работа,минах през ада.
Реших,заминавам в чужбина,така реших да компенсирам психичното състояние на моят син,който не исках да го лишавам от нищо,и за мен едно ново начало на животът ми със съвсем непознати хора ,традиции и различна култура.
Италия,прекрасна страна,прекрасни хора,уникална природа.
Моя приятелка ми помогна да си намеря работа и започнах живота си отначало.
Щастлива съм по мой начин,и благодаря на Господ,че ми даде този шанс за да разбера аз коя съм и как трябва да живея!
Бракът ми беше ужасен,но тогава не го знаех!
Дава ти се шанс да откриеш себе си и твоето щастие,повярвай ми.
Избягвам да пиша и коментирам лични истории,но може би ще помогна с коментара ми отправен към вас.
Другата жена заема твоето място,и толкоз,нищо не се променя.
Но за теб се отваря една врата с хиляди възможности.
Повярвай ми свободата и независимостта са ГОЛЯМА РАБОТА!!!
Аз успях и благодаря на съдбата ,че ми даде този шанс!

Мила госпожо това не е проблем,а ежедневие и никой не е виновен просто се появява трети човек.Монотонността и ежедневието ни убива и като се прибави характера на всеки от нас се стига до такъв резултат.Чета навсякъде за всичко са виновни мъжете,те изневеряват, но винаги има друга жена тъй,че всичко е много по-сложно.Просто погледнете напред или встрани може да видите нещо друго или просто си отворете очите.

Успокой се,нищо фатално не е станало.Живота всеки ден поднася какви ли не изпитания.Отдръпни се и ти от него,дръж се за децата.Когато се съвземеш и твоето щастие ще дойде.Ако имаш нужда от психолог,отиди.Не задържай болката,хиляди случаи и по тежки има..трябва да продължиш!

Проблема не е в новата жена, а е много по-дълбока. Започнете ли да се приемате за даденост новата жена е просто логично следствие. Един мъж има нуждата да бъде желан. И той, и вие сте виновни, а не новата жена.

Както казва баща ми :)страшно е само първия път да се разведеш :) после вече свикваш и е смешно:) кураж, горе главата и да не ти дреме, гледай повече парички да изкарваш, мръдни някъде на екскузия - Турция, хем евтино, хем приятно и не си мъчи мозъчето. Миличка бъди егоист :) И прабаба си ще спомена, мир на праха и: "Може от сърцето ти кръв да капе, ама не се обръщай", и тя беше се развела и то по комунистическо време, дето тия работи бяха табу. Давай смело :)

В името на децата си правим всичко.и моята история е почти същата и аз едвам се даржа изсправена но като знам че децата ми имат нужда от мен стискам зъби но незнам до кога.стегни се и се отдай на децата те са смисала на живота ни

Госпожо Захир,историята ви не е банална,просто тя се случва на много жени...Не сте сама в мъката си.Моя приятелка,преживяла същото 2 години след развода си срешна първата си ученическа любов.Много е щастлива и сияеща...А иначе и тя бе отписала любовта от живота си.На вас пожелавам също да срещнете мъжа който ще запали пламъчета в очите ви.Не е лесно да изтриете 20 години спомени,но какво ли пък е лесно в този живот!Излизайте навън с приятелки,пуснете си някоя комедия.И така,почнете да запълвате живота си с дребни радости...

Радвай се че вече не си с тоя човек

Мила госпожо вземете се в ръце както се казва и живеите заради децата си а след това ще доиде и спокоиствието и удовлетворението в сърцето и душата ви .Несъжаляваите .Говоря от собствен опит ,бяхме като камък на шията му -това са негови думи .разболях се от притеснения и тормоз ,защото тои ме и биеше че нени понасял ,обиждаше децата и т.н. разведохме се преди 10год. след 15 годишен брак защото бързаше да се ожени за новата си тръпка ,която бе много по млада от мен.Много ни беше трудно да се справим с децата ми тогава тинеиджъри ,носега след време и тримата сме доволни че сме се отървали ,а тои се върна като отрепка защото го бяха изхвърлили вече ненужен и се опита да се навре в нашето споконо и вече успяло ежедневие .Разбира се не го приехме ,за него преди време ние бяхме ненужна тежест.Така че мадам продължете живота си тои не е свършил децата ви имат и винаги ще имат нужда от вас а другото както доиде.

Трябва да се радвате, да празнувате, искате да се накажете и да живеете с мъж, който не ви говори, не ви поглежда в очите, защо? Практиката показва, че такива любови приключват бързо, но като се върне, си помислете дали искате пак да си причините това, а ако може да му пратите и децата ... да видите, колко бързо ще ви ги върнат заедно с татенцето :)

Много хора се надяват това да е драмата на живота им.Е,зарязал те,изневерил ти.Е и?Понякога има и такива шамари,за дето не си догледала-че не си важна,не си обичана.Ми това е облекчение.Как не забеляза симптомите?Или формалното присъствие на мъж в живота ти те е задоволявало?От 5 години се грижа сама за детето си с ясното съзнание ,че едно дете отгледано в безлюбовие е жив инвалид.Ти си правила неща,които всички майки правят,ама не-искаш да ти го оценят,да те признаят....Зад какво си се крила досега-зад формалното присъствие на един мъж в живота си ли?За коя се мислиш?И Мадона са я зарязвали?Хайде сега да те успокояваме...Хайде сега излез на квартира ,работи на 2 места,грижи се за себе си,ако все още е нужно за децата си.... ,а кой знае може ти да си другата за някой....

Една монета винаги има две страни. Преди да обвините друг за случилото Ви се, погледнете дълбоко в себе си. Вие сте си мислели, че сте щастливи заедно и всичко е наред, но може би, погледнато от негова гледна точка, съвместният Ви живот е бил мъчение, компромиси и примирение. За това не е изненада, че когато отново се е появила любов в живота му, той си тръгва.

Уважаема госпожо,не си вменявайте вина,каквато всъщност нямате....Била сте майка..че каква да бъдете...нали сте се грижила точно за неговите деца...Не сте обичали купоните и алкохола...е,аз ги обичам,но това не попречи на моя мъж да ми изневери с една долна пачавра...И недейте да сте толкова милостива към мръсницата,развалила семейството ви....чувала сте приказката за кучката,която вири опашка,нали...Те,мъжете са си такива по принцип,но повярвайте ми,една порядъчна жена няма толкова да бърза да си събуе гащите...А на Еми,с цятото ми уважение към нея ще кажа,че нито за момент не вярвам,че нейната приятелка цели 2 години не е разбрала,че мъжът който е с нея е женен....Истината е била пред очите и,просто тя не е не е искала да я види...

Харесва ми отговора на Рени,наистина този момент ще дойде,когато разбере какво е загубил,но не си заслужава да го чакате,трябва и вие да се огледате и да продължите без него.

Мъже...Защо в крайна сметка всички се оказват душмани?! Разбирам ви, вие сте майка и сте давали сто процента от себе си за децата. Вие сте се отдала на велика кауза. Не забравяйте това, нямам деца, но съм отгледана само от майка си, баща ми не спираше да и изневерява и да я унижава, но тя е най-силния Човек, когото познавам. Сигурна съм, че и вие сте прекрасна за тях! мъжът ви след месец, година, две, когато им затихне страстта във връзката ще съжалява! Важното е, че вие ще сте продължили на пред! Ще откриете своето щастие! Моля се за вас!!!

Здравейте,надявам се да преодолеете това изпитание,поклон пред това че необвинявате другата жена.Има случаи в които и те са лъгани(моя приятелка беше 2 години с човек за когото мислеше че е разведен,а един ден се оказа че това нее така)естествено има и такива женици които го правят с цялото си съзнание и им доставя удоволствие да съсипват нечии живот.Горе главата има за какво да живеете (децата) те са най-важното нещо в животани.Болката ще мине и ще осъзнаете че сте по-силна от колкото си мислите.Вярвайте в това,че ЗАСЛУЖАВАТЕ МНОГО ПОВЕЧЕ,защото е така!!!

Напълно ви разбирам и съчувствам,същото ме сполетя след 27 години брак разбрах много скоро,че от 6 години има друга и откакто разбрах,ада е пълен,преди поне разговаряше с мен,сега е побеснял,че съм разбрала. Не го интересуват и децата,заслепен и като дрогиран,не на себе си,а ако спомена за нея,откачва и е готов да ме пребие от бой. Съжалявам,но никога няма да му простя,след колко време ще го преживея,не знам,важното е ,че децата ме подкрепят,а и вече го нямат за баща,защото са големи и аз не скрих от тях за връзката му.

Историята е банална, защото уви, това се случва често. Периодите са "защо на мен", "къде сгреших", "как да оправя нещата", "какво ще стане с децата", "какво ще стане с мен" и тн. Отговорът на всичко е "всичко е наред"! Защото всичко е наред! Има причина да се разделите, и на теб не ти е харесвал начинът му на живот, нали? Това, че не си направила ти първата крачка за раздяла, не те прави губеща. Децата пък ще са си добре! Плачи, счупи нещо и го преживей! След година, нещата ще изглеждат по друг начин. А една година е кратко време. Ще се отвори прозореца, вярвай ми, минала съм го, горе главата! :)

x

Благодаря за окуражителните думи, за съпричастието. Тъжно е, че да видя, колко много наранени хора има. О да, аз също имам вина - явно бях повече майка, отколкото съпруга. Не обичам нощния живот, купоните и алкохола и му давах свобода в това отношение, мислейки, че като не го ограничавам и си гледам семейството, това означава нещо за него. Странното е, че аз не обвинявам основно тази жена. Не тя е поела ангажименти към мен, не с нея сме градили дом и създавали деца, не зад нейния гръб съм била в трудни моменти. Това, което ме убива сега е неговото отношение или по-точно липсата на такова, тежките думи, обидите, сарказма. Вече не мога да го позная - толкова е различен, че се питам, дали наистина съм го познавала или напоследък така се е променил. Осъзнавам, че вече единственото вярно решение е да не се виждаме, но за съжаление между нас има две същества, на които ще останем родители завинаги.