Благодаря на всички които са писали -на тези с положителните и отрицателни коментари.Аз не искам да се оплаквам на никого или да получа нечие съчувствие.Написах това просто за да видя нещата от различни гледни точки,за да мога да се разбера сама себе си.С моята професия съм се сблъсквала с всичко-както с отчаянието към загубата на живота така и радостта от появата му.Знам какво значи да си болен,да бъдеш част от разбито семейство ,да бъдеш мачкан и да оцеляваш,Казала съм,че трудно ще бъда разбрана именно от тези ,,силни и борбени''хора ,защото за тях е странно,че може да съществува човешка слабост и страх.Това,че ще имам дете е Благословия и доколкото зависи от мен ще му дам това, от което има нужда-любов,просто имам толкова страхове и...не знам как да се преборя.Пожелавам на тези ,които са силни и борбени ,да не усещат никога слабостта в душата си,а на другите ,които са се сблъсквали с отчаянието и са го преборили,да бъдат щастливи,защото те знаят през какво са преминали и какво им е струвала победата над самите себе си.
Моите коментари