Имам всичко, а се чувствам нещастна и безпътна

Щастлива съм, че мога да те окуража. Аз самата до съвсем, съвсем скоро бях в ситуация, от която сякаш единствения изход беше само умирането и съвсем наистина го желаех. Но има истинска милост за нас, има истинска любов, с която ни обичат и те са в сърцето на Бог. Извиках към Него и Той ме хвана с могъщата си десница и ме издърпа от ямата, в която сама се бях хвърлила с главата надолу. Това е истинска, а не виртуална реалност. Бог има отговор за всяка ситуация в живота ни. Просто Го потърси - на всяко място и по всяко време Той е готов да те изслуша и да ти помогне. Най-сигурното място за всеки един от нас е в Божието присъствие - там има мир и изобилие от радост. Пътят за това място и врата за там е Божият Син Исус Христос. Вярата в Него идва от слушане на Христовото слово. Намери си Библия и се помоли на Святия Божи Дух да те води в прочитането й.Повярвай ми, няма по-щастлива промяна в живота ти от тази, да се познаваш с Божия Син Исус , с Бог Отец и да се изпълваш всеки ден със Святия Божи Дух. Всичко това ти го казвам, защото лично съм го преживяла, не е преразказ на чужда история. А освен всичко друго, чрез вярата в Господа Исус ще имаш и спасението на душата си. Но има и още! Поради това, че си повярвала в Сина Му , Бог Отец те осиновява. Вярата в Божия Син довежда тези две реалности в живота ти: 1. Спасява душата ти от вечните мъки на ада 2. Бог Отец те осиновява и ти ставаш дете на Бог, част от Божието семейство.
Не се бави, потърси Бог и Неговия Син и се наслади на красотата, която ще донесат в живота ти. Не се бави.

Здравей, непознато момиче. Аз съм на твоята възраст..почти на 33...и те разбирам напълно. Това, което бих те посъветвала е да помислиш какво наистина искаш. Според мен си се отказала от мечтите си.Бъди щастлива!

Според мен ви липсва родината, липсват ви приятели и може би мъжът, с когото сте не ви прави щастлива?.. Всеки човек, дори и най-силния има слабости и страхове, не се заблуждавайте! Всеки изпада в депресия понякога. За вашите 31 години би трябвало да сте наясно какво искате, а вие очевидно не сте. Хубаво е да си зададете някои въпроси какво ви прави щастлива и какво не, какво искате от живота, какво ви подтиска...и да промените нещата така, че да се чувствате комфортно. Вие сте и травмирана от тежкото си детство. Простете най-добре заради вас повече, не заради тях, за да се отървете от бремето на болката.Бъдете сигурна, че няма нищо случайно в живота, абслолютно всичко е с цел и идеално подредено. Вселената се грижи да получим това, което заслужаваме и което е най-добре за нас, много често чрез страданията израстваме и всяко зло е за добро. Така че, гледайте по-ведро на нещата, знайте, че няма нищо невъзможно и личното щастие на нас самите зависи само от нас, защото всичко останало е преходно! Успех!

Каквато и професия да имаш трябва да я развиваш - каквото и дете да имаш трябва да го обичаш - тези са задължителните неща....И когато се роди и не ти грабне сърцето...тогава няма какво да те спаси....Иди си с достойнство ...не си първата ..има и такива хора.

незнам

толкова ми е познато ,разбирам те.Аз сьм на 38 години,сьщо живея извьн страната и от 2 години сьм се затворила в себе си,нищо не ме радва.Имам образование ,2 деца,семеиство, но нещо ме подтиска.

прочети я ако имаш време :)

Ехеее и ти не знеш какво искаш хората умират от глад. Я си пасувай там.

Благодаря на всички които са писали -на тези с положителните и отрицателни коментари.Аз не искам да се оплаквам на никого или да получа нечие съчувствие.Написах това просто за да видя нещата от различни гледни точки,за да мога да се разбера сама себе си.С моята професия съм се сблъсквала с всичко-както с отчаянието към загубата на живота така и радостта от появата му.Знам какво значи да си болен,да бъдеш част от разбито семейство ,да бъдеш мачкан и да оцеляваш,Казала съм,че трудно ще бъда разбрана именно от тези ,,силни и борбени''хора ,защото за тях е странно,че може да съществува човешка слабост и страх.Това,че ще имам дете е Благословия и доколкото зависи от мен ще му дам това, от което има нужда-любов,просто имам толкова страхове и...не знам как да се преборя.Пожелавам на тези ,които са силни и борбени ,да не усещат никога слабостта в душата си,а на другите ,които са се сблъсквали с отчаянието и са го преборили,да бъдат щастливи,защото те знаят през какво са преминали и какво им е струвала победата над самите себе си.

ами мисля , че ти липсва родината. Може да звучи клиширано , но мисля това е отговора на целият проблем