Всеки път когато ми каже, не те обичам, я питам и от кога така? Понякога казва от много време, друг път от половин година, трети път от както стана скандала в кафето... А миналия петък, лежахме, стояхме прегърнати и усещах цялата и обич.. Тогава след всички караници се почувствах невероятно щастлив и я попитах, обичаш ли ме и тя вика много, викам сега искаш ли да си замина? А тя отвърна - не. Наскоро я попитах, защо тогава твърдеше, че ме обичаш, че ме искаш при себе си, а сега... тя отговори - никога не попита дали те обичам, когато ми е спокойно, а само когато сме заедно, а сега ми е спокойно и ти казвам, че не те обичам. Всичко е толкова странно... Понякога думите и много се различават.
Сега я попитах, може ли поне да си останем приятели, да си споделяме.. преди всичко си ми и най-добрия приятел, а тя отвърна - до като си тук, няма да сме приятели. Попитах я защо, а тя - защото така казах, разкарай се...
В последно време много се караме... от 1 месец насам. През този месец се "зарязвахме" блокирахме се от всякъде. Сдобрихме се после... После отново се скарахме, отново същите неща, само, че този път ме помоли да се прибера в моя си град до като не завърши. Прибрах се за 1 седмица, беше ужасно... През това време и двамата излизахме, но поддържахме връзка. Една вечер каза, че и липсвам малко, а на мен ужасно много ми липсваше и не се сдържах. Излязох купих подарък, като знак на извинение за караниците и се върнах... И отново се започна, отново каза, остави ме, отново блокирания , смяна на пароли, игнориране.. Но поне успях да си предам подаръка. После ми каза, че го е изхвърлила, не и повярвах, но пак се сдобрихме след няколко дни. Тогава ми сподели, че пази всичко, което съм и подарявал в една чантичка. На 06.04 направихме 1 година и 10 месеца, на предния ден отново бяхме скарани, но вечерта каза, че има нещо за мен. Сдобрихме се, легнахме усмихнати, доволни, радостни, каза, че от утре сме си отново ние. Празнувахме 06, беше хубаво, ядохме шоколад, смеехме се, забавлявахме се... Почти цяла седмица мина добре. На 12.04 ходи на изпит, станах рано, преди нея.. давах и надежди, давах и подкрепа, надъхвах я да се справи... До обяд всичко мина добре, но открих, че пише с бившия си без да ми е казала и заедно с напрежението от резултатите и ми дойдоха в много нервите. Попитах я защо не ми е казала, тя отричаше, но като се скарахме си призна.. Вечерта я очаквах да дойде при мен, да погледнем заедно резултатите, бях приготвил и изненада... тя излезе с приятели на кафе, а мен ме остави сам разтревожен от това какво е изкарала. В същата вечер пих, наговорих и неща, че не ме обича, че не усещам обичта и, тя ме молеше да спра, а аз прекалявах, но с тогавашните мисли... кой да ме спре. И от тогава всякаш си науми да ми покаже, че наистина не ме обича. Говорише ми лъжи за бившия си, опитваше се по всякъв начин да ме вбеси. От 1 седмица вече, само се караме, обиждаме, нараняваме... Никога караницата ни не е била толкова дълга... И от тогава казва, че не иска нищо с мен, че не ме обича, че съм и безразличен. Днес си купих билет за моя град, довечера пътувам, дори не съм и казал, че заминавам. Все повтаря махни се от тук, остави ме... Чудя се, ако си замина по този начин за няколко дни, седмици и не я търся, дали ще потърси контакт с мен. От сутринта и пиша, а тя не отговаря... Снощи също се издъних, писах и, тя не отговаряше... Реших да си направя вечеря, излязох, отидох до магазина и я срещнах с една нейна приятелка. Викнах я за малко, тя вика не ме следи... Попитах я кога ще дойде до вкъщи, понеже има нейни неща тук и просто да си ги прибере... Тя ми вика " кога се махаш?". Не издържах, видях я къде отива, тя ме видя, че съм след нея. Вечерта също ме видяха нейни приятели, че я чакам да поговорим. Прибираше се, помолих я да говорим, беше ми бясна, че съм я чакал да се прибере да поговорим, но как да говоря иначе с нея, след като ми бие игнор отвсякъде. Говорихме, питах я има ли друг - тя твърдо отрича да има друг, просто в момента не ме обича, иска да продължи живота си и да я оставя, да намеря момиче и да не повтарям грешките, които съм правил с нея. От друга страна пък, преди дни, не и бях писал, а тя сама ме потърси... Мисля, че все още има нещо към мен, просто съм я притиснал и изпада в крайности и се чуди как да ме отблъсне. Днес дойде подаръка и който бях поръчал, а тя дори не иска да го види... Накрая го снимах да покажа, а тя отвърна не ме интересува. И така една приказка в момента е един ужасен ад... Моля за съвети :(
Моите коментари