Каза ми, че съм убил любовта й с постоянната си ревност

ревността я изпитват хора които осъзнават собствената си неравностойност и непълноценност в една връзка

ти кво очакваш от 19 годишен пубертет да не мислиш че ше се ожени за тебе и всичко ще бъде приказно нито е видяла нещо от живота а най вероятно има желание да се забавлява и така нататък и то е нормално ти кво очакваше или си наивен глупак а междо другото на 21 ти също си пубертет колкото и да не ти се искам да си го признаеш още сте деца забавлявайте се от живота един ден ще си намериш подходящ партниор просто на тоя етап от живота да очакваш нещо по сериозно от живота от 19 годишно момиче не е сериозно сори брат

виж сигурно и тя е объркана в момента, след 2 години не си и безразличен все пак. ако искаш да имаш шанс за нещо тръгни си сега, не я търси, скрий се от нея да не те вижда и ти гарантирам че ако има останали чувства тя ще се обади, защото няма как да си всеки ден с някой и изведнъж като изчезне да не ти липсва. шанса да я върнеш е тя да усети липсата ти , така че стискай зъби и се покрий. след 2-3 седмици ако не издържиш звънни само да питаш как е ако не можеш да издържиш повече, но не се натрапваи!!!

Те са к***и брат,просто на всички им омръзва след 2-рата година( на някои и по-рано). Споко - ще си хванеш друга к***а!

Аз лично преживях такова нещо като съм била на 23 години, прятеля ми вдигаше така скандали и на край го изгоних. В момента като ти е тежко че се разделихте няма как да разбереш нито грешките ти нито как гадно и ставаше на нея. По добре си я остави на мира, ти малко почиваи и не се връщай да я претесняваш, някоя друга ще намериш и ще се обичате. Сега тя като те знае какви скандали и вдигаше много трудно ще се убади да ще заедно пак.

Ами ти вече си прекалил с нея... Много е късно. :( Виждаш ли как с характера си и постоянната ревност отдалечаваш момичето от себе си, накрая на него му писна и си заминава.
И с моя приятел беше така! Много пъти съм му казвала фалшивото "Край!" само и само да спре с безпочвени обвинения и подозрения върху мен! Добре, че не знам какво му стана и се спря. При нас различното е само, че аз никъде не излизам без него, и ми е приятна неговата компания.

брат... ти си залял с коментари форума, не мога и да си представя как тормозиш момичето... горката наистина, даже как е търпяла толкова време незнам... моля те, вземи се в ръце и престани... тръгни си, остави момичето намира, мен ме плаши като ти чета написаното, а камо ли нея... направо не искам да си представям как се чувства това момиче като и изкачаш от всякъде... ТЯ НЕ ИСКА ДА Е С ТЕБ, колкото по- бързо го осъзнаеш, толкова по-добре за теб.

Добре... дайте съвет как да постъпя? По моите начини няма положителни резултати, на изчерпване съм..

"Сега я попитах дали може да си останем приятели".Това е първата ти грешка,защото и оставяш вратата си отворена по всяко време.Знаеш ли какво означава това.Че тя ще си шътка където и както си иска,а теб ще те има за удушник и ще те използва,по всяко време докато си намери нещо друго.Където и да ходи ще знае,че там някъде има кой да я приеме отново.Това само по себе си и вдига егото и самочубствието.Не е малко.Все пак и се предлага скъпа истривалка.Нима това искаш.Ако действително те обича би било логично да се бори за тази връзка.Тя обаче иска раздяла.Влез в час.

Всеки път когато ми каже, не те обичам, я питам и от кога така? Понякога казва от много време, друг път от половин година, трети път от както стана скандала в кафето... А миналия петък, лежахме, стояхме прегърнати и усещах цялата и обич.. Тогава след всички караници се почувствах невероятно щастлив и я попитах, обичаш ли ме и тя вика много, викам сега искаш ли да си замина? А тя отвърна - не. Наскоро я попитах, защо тогава твърдеше, че ме обичаш, че ме искаш при себе си, а сега... тя отговори - никога не попита дали те обичам, когато ми е спокойно, а само когато сме заедно, а сега ми е спокойно и ти казвам, че не те обичам. Всичко е толкова странно... Понякога думите и много се различават.

Не я притискай толкова много. Остави я за малко, за да може и тя да успее да изчисти главата си от всички неприятни мисли. Дай й мъничко време. Просто не я притискай иначе ще продължава да те отблъсква. Извини се за всичко, пази спокойствие и не вдигай повече скандали. Тя има още чувства към теб. Любовта не може да спре толкова бързо. Но когато не и даваш нужната свобода тя се подтиска и това води до караници.

Сега я попитах, може ли поне да си останем приятели, да си споделяме.. преди всичко си ми и най-добрия приятел, а тя отвърна - до като си тук, няма да сме приятели. Попитах я защо, а тя - защото така казах, разкарай се...

В последно време много се караме... от 1 месец насам. През този месец се "зарязвахме" блокирахме се от всякъде. Сдобрихме се после... После отново се скарахме, отново същите неща, само, че този път ме помоли да се прибера в моя си град до като не завърши. Прибрах се за 1 седмица, беше ужасно... През това време и двамата излизахме, но поддържахме връзка. Една вечер каза, че и липсвам малко, а на мен ужасно много ми липсваше и не се сдържах. Излязох купих подарък, като знак на извинение за караниците и се върнах... И отново се започна, отново каза, остави ме, отново блокирания , смяна на пароли, игнориране.. Но поне успях да си предам подаръка. После ми каза, че го е изхвърлила, не и повярвах, но пак се сдобрихме след няколко дни. Тогава ми сподели, че пази всичко, което съм и подарявал в една чантичка. На 06.04 направихме 1 година и 10 месеца, на предния ден отново бяхме скарани, но вечерта каза, че има нещо за мен. Сдобрихме се, легнахме усмихнати, доволни, радостни, каза, че от утре сме си отново ние. Празнувахме 06, беше хубаво, ядохме шоколад, смеехме се, забавлявахме се... Почти цяла седмица мина добре. На 12.04 ходи на изпит, станах рано, преди нея.. давах и надежди, давах и подкрепа, надъхвах я да се справи... До обяд всичко мина добре, но открих, че пише с бившия си без да ми е казала и заедно с напрежението от резултатите и ми дойдоха в много нервите. Попитах я защо не ми е казала, тя отричаше, но като се скарахме си призна.. Вечерта я очаквах да дойде при мен, да погледнем заедно резултатите, бях приготвил и изненада... тя излезе с приятели на кафе, а мен ме остави сам разтревожен от това какво е изкарала. В същата вечер пих, наговорих и неща, че не ме обича, че не усещам обичта и, тя ме молеше да спра, а аз прекалявах, но с тогавашните мисли... кой да ме спре. И от тогава всякаш си науми да ми покаже, че наистина не ме обича. Говорише ми лъжи за бившия си, опитваше се по всякъв начин да ме вбеси. От 1 седмица вече, само се караме, обиждаме, нараняваме... Никога караницата ни не е била толкова дълга... И от тогава казва, че не иска нищо с мен, че не ме обича, че съм и безразличен. Днес си купих билет за моя град, довечера пътувам, дори не съм и казал, че заминавам. Все повтаря махни се от тук, остави ме... Чудя се, ако си замина по този начин за няколко дни, седмици и не я търся, дали ще потърси контакт с мен. От сутринта и пиша, а тя не отговаря... Снощи също се издъних, писах и, тя не отговаряше... Реших да си направя вечеря, излязох, отидох до магазина и я срещнах с една нейна приятелка. Викнах я за малко, тя вика не ме следи... Попитах я кога ще дойде до вкъщи, понеже има нейни неща тук и просто да си ги прибере... Тя ми вика " кога се махаш?". Не издържах, видях я къде отива, тя ме видя, че съм след нея. Вечерта също ме видяха нейни приятели, че я чакам да поговорим. Прибираше се, помолих я да говорим, беше ми бясна, че съм я чакал да се прибере да поговорим, но как да говоря иначе с нея, след като ми бие игнор отвсякъде. Говорихме, питах я има ли друг - тя твърдо отрича да има друг, просто в момента не ме обича, иска да продължи живота си и да я оставя, да намеря момиче и да не повтарям грешките, които съм правил с нея. От друга страна пък, преди дни, не и бях писал, а тя сама ме потърси... Мисля, че все още има нещо към мен, просто съм я притиснал и изпада в крайности и се чуди как да ме отблъсне. Днес дойде подаръка и който бях поръчал, а тя дори не иска да го види... Накрая го снимах да покажа, а тя отвърна не ме интересува. И така една приказка в момента е един ужасен ад... Моля за съвети :(

Брааат,много приятна историяя,като приказка ее..обичам истинските неща разказани по толкова истински начин :).Настръхнах докато я четох от удовлетворение.Имал си прекрасни мигове,рисували сте си бъдещето,но уви живота ти е дал 2 прекрасни години и сега явно те очаква нещо не толкова хубаво...в такива моменти когато отстрещния човек в случая приятелката ти не иска да имате нищо общо повече,просто няма много варианти...Щом тя си е наумила това,не можеш да промениш много мисленето и,а можеш само да чакаш.За скандала във кафето...какво да ти кажа,момичетата мразят да бъдат излагани по тоя начин от приятеля си...да не си издържал и си вдигнал скандал,но не е трябвало да го правиш там,това е било една от основните стъпки към очертаващата ви се раздяла,ти си толкова влюбен,че още искаш да живееш в тази невероятна приказка...но приятелката ти е излязла от нея...Може би прекалено много я задушаваш,прекалено много и пречиш да е самостоятелна личност и да прави това което иска,не знам...но и ти си виновен за това което се случва,това ти е ясно нали? :) Останали са едни невероятни спомени и това е най-големия ти подарък от тази връзка,ще ти е тежко,мъчно...може да минат много месеци докато преодолееш това напълно,но ще се оправиш,опитай да оправиш нещата говори,реви,направи всичко възможно,във никакъв случай не се отказвай,като те гледам колко си надъхан,знам че няма да го направиш,но ако приятелката ти не иска повече да сте заедно,ти си безсилен,каквото и да направиш,за съжаление това е истината приятелю.Пожелавам ти чудо,успех :)