Аз мисля,че той знае че го обичаш(не като приятел),тези неща се разбират,просто или очаква да му го кажеш,за да погъделичкаш мъжкото му его,или му харесва да те кара да ревнуваш,отново за собствен кеф!Щом се е стигнало до целувки и двамата вече сте наясно,че между вас има нещо повече от приятелство!Бъди откровена,говори направо,бъди силна,мъжете харесват силните жени!Успех и вярвай че за теб предстоят най-добрите моменти в живота!
Мило момиче,ще се опитам да ти дам съвет, въпреки че от опит зная,че е много трудно да послушаш някого.Била съм в същото положение,плакала съм по цели нощи,страдала съм сама с детето си,а на него не му пукаше!Години наред съм се опитвала да го променя(с разговори,заплахи че ще си отида,дори съм си тръгвала....),напразно..Знаеш ли кога се промени и кога започна да бъде само с мен:след доста години,през които аз разбирах за неговите изневери и го молех да се спре поне заради детето,на него разбира се не му пукаше и правеше онова което си беше наумил.Не искам да те отчайвам,защото моят съпруг в момента ме обича повече от всякога и мисля,че постигнах това,когато започнах да се грижа повече за себе си,когато започнах да излизам с приятелки,когато се появи друг мъж в живота ми,който ме правеше много щастлива!Тогава аз започнах да не забелязвам неговото пренебрежение,забавлявах се,обичах и се чувствах обичана!Той(мъжът ми)естествено забеляза това и тогава го обзе неистова ревност,започна да се интересува къде ходя,кога ще се върна,кога ще вечеряме заедно,дадох му да разбере,че или трябва да се промени и да опитаме да изживеем живота си заедно,щастливи,със своето детенце,или ще отида при другият мъж,който ми дава всичко.Честно да ти кажа той се замисли,явно не искаше да ни загуби.
Промених го,доста усилия,нерви,сълзи и сила разбира се ми костваше,но успехът е на лице,имай търпение,погрижи се за себе си,вярвай в себе си,бъди силна(мъжете обичат силните жени)и всичко ще е както трябва!Късмет и не тъгувай...
Моите коментари