Всичко се връща с лихвите. Само трябва да имаш търпение да дочакаш видьов ден. На мен обаче от това не ми става по добре. Какво като са си платили при това с лихите. Приемам такива хора като изпитание с което трябва да се справя. Когато съм в църква се моля децата ми да не плащат чужди грехове, за моите да ми бъдат простени ако не, да си ги плащам аз.В собствения ми живот се случиха такива превратности, че ако някой ми беше казал преди 20 години какво ще преживея щях да му се изсмея с глас. Онези които ми извадиха душата с лъжица за да боли повече от години живеят само за да си плащат, но на мен ми е все едно. Не им мисля лошото но и нямам сърце да забравя. Както се казва "Човешко е да се греши, божектвенно е да се прощава" но аз не съм господ, за това той да им прощава.Личи обаче , че той може и да прости но ще си платят за всичко. Аз може и да не простя но не бих пожелала и на най големия си враг наказанието което той им е избрал.
Моите коментари