Ezine.bg»Мрежата»Анонимен»Моите коментари
Анонимен
Анонимен
Новак

Моите коментари

Анонимен коментира:
Мили дами, Много, много ви благодаря за отговорите. Извинете ме, че не отговорих по-рано, но ме беше страх да вляза и да прочета вашите коментари. Толкова много ме боли през последните седмици, толкова много се лутам в чувствата си... Сега докато пиша не мога спра сълзите си... От самото начало, когато той ми разказа всичко, ние започнахме едни безспирни разговори почти всяка вечер за изясняване на всяка подробност - по отношение как се чувствам аз и как се чувства той. Той се опасяваше от това да не приключа всичко, но аз съвсем искрено му казах, че не мога без него, че много, много го обичам и въобще изпаднах в абсолютно емоционално разголване. Тези разговори много ми помогнаха за момента. Като че ли се пробуди още повече желанието и страстта ми към него. Ако искате ми вярвайте, но ние толкова много секс не сме правили, както през този период. Дори си направихме романтичен спа уикенд, който беше приказен... Той продължава да твърди, че всичко между тях вече е минало. Дори за определено време спря да ходи на работа, за да ми докаже, че иска всичко между нас да е както преди... Но как се чувствам аз... Непрекъснато съм в ДВЕТЕ КРАЙНОСТИ. Ту съм безкрайно щастлива и се радвам на още по-страстните изживявания, ту в мен се прокрадват отровни чувства като съмнение и липса на доверие. Но сега ще ви кажа нещо, което разбрах преди 10 дни и което отново започна да ме трови, въпреки че той постоянно ме укорява, че връщам времето назад, било каквото било и да не ровя... Колкото и да ми беше трудно и мнозина ще ме укоряват, аз съм жадна за истината, дори и тя да ме съсипе. Разбрах, че през последната година той й се е обаждал по телефона почти всеки ден. Говорили са дълги разговори, въпреки че той е крайно лаконичен и винаги е критикувал говорещите "празни приказки". Разбрах, че той й се е обаждал, когато сме били на семейните почивки, когато бяхме на екскурзия в чужбина, когато бяхме в Турция на романтична почивка. И като му зададох въпроса "защо", той ми отговори че нямал и той за себе си отговор. И защо въобще съм му връщала спомените с тези въпроси. Но от това още повече ме БОЛИ. Казах му, че сексът е по-лесно прежалим от емоционалната връзка. Не знам. Писмото ми е много объркано, но повярвайте ми, аз не съм себе си. Лутам се по цял ден в мислите си и знам, че никога вече няма да е както преди. Страх ме е от бъдещето. Не искам да си спомням миналото, особено през последната година. Искам да скъсам всички "щастливи" снимки от събитията през последната година, защото знам, че той й се е обаждал и е бил тялом с мен, духом с нея. Не знам дали е било точно така, но той ме укорява, че много преекспонирам нещата, че нищо не е толкова сериозно, колкото си го мисля... Ох, ще ви изморя с моите терзания... Време е да спра засега. Ще чакам вашите коментари!
Анонимен коментира:
Да, и аз мисля, че никога повече няма да е както преди. Колкото и да продължавам да го обичам, винаги в мен ще се връща спомена и горчилката. Винаги ще се прокрадва съмнението, че докато ме гушка и проявява любов към мен, може да мисли и за друга...
Анонимен коментира:
Относно визията ми, аз винаги съм била много суетна жена. Винаги съм усещала одобрение и симпатия от околните. А случката ме накара още повече да заблестя. Но това не ме успокоява.
Анонимен коментира:
Благодаря за коментара. Мъжката гледна точка е от огромно значение за мен.
Анонимен коментира:
Моето водещо чувство не е ревност, а огромна обида и болка от лъжата. Липсата на доверие в него, в човекът, който е най-близък за мен на света. /Особено след като загубих майка си през последната година./
Анонимен коментира:
Да, аз знам че ако му изневеря няма да се почувствам по-добре. Защото ценностната система ми е такава, защото чувствам, че тежа на мястото си и имам цена. Изневярата само би ме объркала повече. А относно колежката му казах, че колкото и да ме убеждава, че и двамата вече няма да имат нищо общо, за мен единственото решение е да работят на различни места и да не се виждат повече.
Анонимен коментира:
Така е. И аз така му казах. Всичко е в неговите ръце и зависи от неговата съвест.
Анонимен коментира:
Ние встъпихме в брак осем години по-късно. Не е прибързано решение. Обичахме се и изчакахме най-подходящият момент.