Съжалявам, че го казвам, но след като имате толкова голяма разлика помисли дали си готова да му дадеш това, от което той има нужда (не говоря само за секса, това е най-лесното). Не мисли за родителите си, а първо помисли за себе си. Имам приятелка, която беше в същото положение, но тя беше на 19, имаха 12 години разлика и нещата приключиха зле, защото той започна да я притиска. Това което казах на теб, казах и на нея. А от колко време сте заедно?
Нямам намерение да се отказвам, но не искам да живея в страх и да се крия постоянно, защото май натам отиват нещата и рано или късно в един момент ще бъда поставена на колене да избирам. Нещата между мен и него са нормални, но между мен и родителите ми не са и дори това с него да приключи аз няма да си оправя отношенията с тях. А когато разберат че са сериозни нещата какво очакваш да се случи?
Каква вина има всеки един от нас, че се е родил такъв какъвто е? Наясно съм, че не мога нищо да променя вече, но не разбирам цялата омраза, защото съм сигурна, че това го има само в България. Да не казвам, че от много от турците съм виждала много по-добро отношение към една жена отколкото от някои българи.
Рано е все още да се говори за онази голямата обич при нас, но просто знам че искам да си изживея нещата както аз искам. Нито искам да виждам родителите си, нито да говоря с тях, нито вкъщи да се прибирам... и добре че уча в голям град, далеч от тях, но не искам да живея в страх. Знам само едно.. че за пет години с бившия си приятел никога не съм се чувствала така, както се чувствам сега.
И дори да те потърси когато е самотна ти си готов да я приемеш и да се върнеш? Това е като да има стена пред теб и ти да продължаваш да натискаш газта... Би ли се примирил да бъдеш само утеха за някого, който те търси когато на него му е самотно? Спази си обещанието - запази спомена за нея, но дори да е първата бъди сигурен, че няма да е единствената! Покажи и какво е изгубила :)
Моите коментари